Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„А дори и да съм изкукала, тъкмо ще си пасвам по-добре с този луд свят. Юнис, не помниш ли нищичко между момента на твоето убийство и пробуждането ти тук?“
Вътрешният глас замълча за малко. („Струва ми се, че не. Имаше някакви сънища и ти участваше в тях. Но имаше и моменти, които не приличаха на сънища, бяха съвсем реални, като тази стая. Не искам да ти разказвам, защото ще ме сметнеш за побъркана.“) „Дори да е така, това няма да намали чара ти, мила.“ („Добре, но няма да ми се смееш. Джоан, докато отсъствах, всъщност бях на едно… място. Там имаше един много стар човек с дълга бяла брада. Държеше дебела книга. Погледна я, после погледна мен и ми рече: «Дъще, ти беше лошо момиче. Но не чак толкова лошо и затова ще ти дам втори шанс».“)
„Това е сън, Юнис. Антропоморфизъм, наследство от детските години в неделното училище.“ („Може и да е така, шефе. Но ето, че наистина съм тук и получих своя втори шанс.“)
„Така е, но не Господ Бог ти го даде. Ще ти призная, Юнис, че не вярвам нито в Бога, нито в дявола.“
(„Съвсем обяснимо, след като не ти, а аз съм тази, която е била мъртва. Честно казано, не зная в какво да вярвам, сигурно защото не съм била мъртва достатъчно дълго, за да разбера какво става оттатък. Имаш ли нещо против, ако понякога се молим?“)
„Ти луда ли си?“
(„Джоан, престани! Инак ще използвам някои от онези думички, които намираш за «неподходящи» за една дама. Не те моля за нещо чак толкова важно.“)
„Добре, убеди ме. Но само ако ходим в някоя хубава църква, с приятна музика и проповедите не са по-дълги от десет минути.“ („О, въобще нямах предвид да ходим на църква. Не мога да ги понасям, изпълват ме с неприятни усещания. Имах предвид да се молим насаме, Джоан. Ще ти покажа как.“)
„Аха. Какво пък, така става. Сега ли?“
(„Не, искам първо да приключим със събирането на информация. Ти си мисли за нещо друго, за да не предизвикаме дилемата на стоножката — представи си например Уини, цялата покрита със сапунена пяна.“) „Много благочестива мисъл, няма що. Все пак е по-добре, отколкото да се молим.“ („Казах ли ти, че си един дърт похотливец? Пък и как би могъл да знаеш каква е разликата, след като никога през живота си не си се молила?“) „О, правила съм го неведнъж, мила, но изглежда, Господ Бог бе отишъл на риба.“ („Добре де, мисли си за Уини.“)
Следващите няколко минути бе изцяло погълната от работата. Най-сетне потупа с благодарност машината и я изключи. („Е, направи ли го?“) „Кое да направя, Юнис?“ („Мисли ли си за Уини? Развратник.“) „Възползвах се от необичайната тишина и покой в главата си, за да поразсъждавам върху чудесата на вселената.“ („И?“) „Мислих си за Уини.“ („Знаех, че ще го направиш, познавам те добре. Джоан, за жена, която в известен смисъл е все още девствена, имаш удивително примитивно въображение.“) „Бас държа, че го казваш на всички твои приятелки.“ („Това е самата истина, мила ми Джоан — с такова въображение просто нямам търпение да се захванем с «активен полов живот.») «Хъм, остави приказките и ми кажи дали научи нещо.» («Разбира се, шефе, кога съм си губила времето напразно? Но нека се изтегнем във фотьойла, че гърбът ме заболя.»)
Джоан измина няколкото метра до фотьойла, без да се сети, че е изула обувките пред машината, за да може да натиска педалите. Погледът й се спря върху тях едва когато се отпусна на възглавницата и някак неусетно зае поза «лотос». Реши, че не си заслужава усилието да се връща за тях.
На вратата се потропа.
— Аз съм, Уини.
— Заповядай, скъпа.
Сестрата влезе.
— Господин Соломон ме помоли да ти предам, че ще бъде тук само след няколко минути. Но няма да остане за вечеря.
— Ще остане. Ела да ме целунеш. Какво каза на Кънингам?
— Вечеря за двама тук, точно както нареди — да бъде поднесена, когато позвъниш. Но господин Соломон изглеждаше сигурен, че ще си върви.
— Казах, че ще остане. Ако случайно не го направи, ще дойдеш да ми правиш компания. Би ли ми донесла обувките? Ей там са, при машината.
Сестрата се огледа, донесе обувките, застана до Джоан и въздъхна.
— Не знам какво да правя с теб. Пак си била непослушна. Защо не ме повика?
— Не ми се карай, миличка. Ето, седя си във фотьойла, облягам се и си приказвам с теб. Чакай да те питам нещо. Случайно, преди да станеш сестра, работила ли си като лична прислужница на някоя дама?
— Не. Защо?
— Защото се справяше отлично в банята. Нищо де, само питах. Съмнявам се, че една квалифицирана сестра като теб би искала да стане прислужница. Независимо колко й е голяма заплатата. Но доктор Гарсия ще настоява да си взема домашна помощница, след като той напусне. Както се досещаш, скоро вече няма да ми трябва сестра. Виж, прислужница е друго нещо — ще ми помага за дрехите, гримирането и прочее. Ще ходим да си купуваме тоалети. Колко ти плащат сега, Уини?