Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Чу какво казах. Когато постъпвах в армията, през декември четирийсет и първа, смених фамилията си от «Шмит» на «Смит», просто защото така го чу сержантът от наборната комисия. Никой не ме е питал защо съм го направил. Този път нещата ще са малко по-сложни, като се има предвид на колко важни документи фигурира подписът ми. Не мислиш ли, че формално погледнато става въпрос за смяна на пола? Достатъчно е да го обявиш пред съда, за да бъде издадено решение.
Соломон си нахлузи професионалната маска и видимо се успокои.
— Да, разбира се. Не бях помислял за тази възможност — твърде много неща са ми в главата. Джоан, твоята първа смяна на името е била напълно законна, макар и неофициална, защото всеки има право да избира името, с което другите се обръщат към него, без да иска разрешение от съдебните власти, стига да не го прави с престъпни намерения — като например измама, избягване на данъци и съдебно дирене. Можеш да се наричаш «Джоан», «Йохан» или «Минивър Шеви» и това ще бъде името ти, стига причините да са невинни. Същото се отнася и за произнасянето. Познавам един човек, който пишеше името си «Зостински», а го произнасяше «Джон» и дори си направи труда да публикува обява във вестника, макар че не беше необходимо, защото всяко име може да бъде произнасяно така, както реши притежателят му.
— И защо го е направил, Джейк?
— По желание на неговата баба, заявено в завещанието й. Джоан, в твоя случай смяната на името е за предпочитане, но може би ще е по-добре да почакаш, докато престана да ти бъда попечител. Макар че на практика твоето ново име ще е такова, каквото го избереш.
— Вече го избрах. Джоан Юнис Смит.
Соломон бутна чашата си, наведе се и почна да бърше разлятото вино.
— Джейк, не биваше да го приемаш така. Не исках да те стряскам. Но не разбираш ли, че е необходимо? Това е начин да й отдадем дължимото, обществено признание на моя дълг към нея. И тъй като никога няма да успея да й се отплатя, искам да го публикувам, да го поставя на стената, където да го виждат всички, както постъпват китайците в знак на благодарност към своята гилдия. Освен това деветдесет и пет процента от мен принадлежи на Юнис и само пет процента на стария Йохан, който сега се нарича Джоан, и тази част не може да се види от никого, освен от хирурзите, по време на трансплантацията. И последно, но не без значение, Джейк, мили, ако по инерция ме наречеш Юнис, само защото виждаш нея пред себе си, просто няма да сбъркаш, защото това ще е второто ми име. А ако го направиш преднамерено, ще има, защото ще ми достави удоволствие. Винаги, когато пожелаеш, можеш да ме наричаш Джоан Юнис и това ще ме ощастливи, защото ще зная със сигурност, че ме приемаш такава, каквато съм.
— Добре тогава… Джоан Юнис.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти, Джейк. Сега вече наистина се чувствам щастлива. Надявам се, ти също.
— Хъм. Да. Струва ми се. Хубав избор — Джоан Юнис.
— Да не си поля дрехите с вино? Повикай Кънингам да те избърше. Джейк, има ли някаква сериозна причина да си тръгнеш тази вечер? Сигурна съм, че Кънингам може да ти осигури чисти чорапи, или каквото ти е нужно.
— За Бога, Джоан — Джоан Юнис, — вече две нощи съм тук.
— Да не мислиш, че ще ми омръзне компанията ти? Не можеш да ми омръзнеш, Джейк.
— Освен това сега живея съвсем наблизо, тъй като обявих старата си къща за продан. Държа апартамент в Гибралтар Клуб. Хубаво място, с добро обслужване.
— Мога да разбера защо го правиш. Което ми напомня, че ще трябва да се отпиша от стария си клуб. Вече няма да ме допуснат отвъд дамската тоалетна.
— Позволих си да го направя малко след като станах твой попечител — каза обезпокоено Джейк.
Тя се разсмя.
— Като си помисля, че съм от основателите на клуба! Но там жените са граждани втора класа. Джейк, мили, ще трябва да свикна с доста неща.
— Предполагам… Джоан Юнис.
— Което показва, че ще си ми нужен повече от всякога. Къде те сложиха да спиш?
— В Кафявата стая.
— Кънингам се е объркал. Трябваше да те настани в Зелената.
— Да, но… в Зелената разположиха болничното оборудване и медикаментите. С мое разрешение.
— Значи можеш да го отмениш и да се преместиш там. А те да си сложат нещата другаде. Или да ги отнесат, каква нужда повече от тях?
— Хедрик вече го направи, днес по обед.
— Чудесно, значи ще прекараш тази нощ в Кафявата, а от утре да ти приготвят Зелената стая.
— Джоан Юнис, какво те кара да мислиш, че ще се настаня в къщата ти? Не смятам да го правя.
— Не съм казала подобно нещо. Казах само, че Зелената стая е твоя. Независимо дали ще останеш за една нощ, или за цяла година. Твоя без покана, да я ползваш, когато си пожелаеш, независимо дали ще се отбиваш да ми кажеш здрасти и довиждане. Моят личен прислужник Хюбърт още ли е на щат?