Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да. Снощи той се погрижи за мен.
— Отсега нататък той ще отговаря за Зелената стая и ще ти прислужва. Джейк, няма да е зле да си донесеш малко дрехи тук.
— По дяволите… прощавай, Джоан Юнис.
— Задето каза «по дяволите»? Чуден ден, щом старият ми приятел се извинява, когато ругае пред мен. Джейк, цели четирийсет години съм те чувала да използваш изрази, от които може да се олюпи боята — при това не само в мое присъствие, а и по мой адрес.
— Така е. Но тогава ти не беше дама, Джоан Юнис.
— Прав си. Но май ще ми е много по-трудно да се науча да бъда жена, отколкото на теб да не забравяш, че само минавам за такава. Ако се изпуснеш, не обръщай внимание, също както беше в добрите стари дни. Та какво щеше да кажеш?
— Ами, трябваше да е нещо от рода на: «по дяволите, Джоан Юнис, не бива да забравяме за твоята репутация».
— Моята какво? Моята репутация на жена? Съмнявам се да имам друга, освен да съм циркаджийски урод. Но това не ме тревожи.
— Медиите изгубиха интерес към теб няколко дни след операцията. Е, ще се сетят, когато се появиш в съда, или дори още по-рано, ако някой от хората в къщата се разприказва.
— И пак да направят от мен цирков експонат? На кой му пука? Всяко чудо за три дни, тази максима важи дваж повече в нашите времена, отколкото когато бях малко дете. Джейк, от близо половин век не съм давала и пукната пара за това какво се говори за мен. Имаме си цял отдел за връзки с обществеността и това им е работата, нали?
— Права си както винаги, Джоан Юнис. Съвременното поколение е много по-неподатливо към чудесата на света. Само хората от моето време биха обърнали внимание на подобна новина. Но ти знаеш, че няма да остана да живея под твоя покрив.
— Джейк, аз не те принуждавам. Нито се опитвам да те компрометирам…
— Какво? Мен?! Мисля, че говорехме за твоята репутация. И за твоята прислуга.
(«Ах, този дърт лицемер. Попитай го за онзи път, когато ме натисна в един гардероб, а Кънингам едва ли не ни дишаше във врата. Хайде, питай го. Ама и него си го бива да се прави на благороден и храбър.»)
— Много мило от твоя страна, Джейк, но не давам пукната пара какво приказва за мен прислугата в кухнята. Това, което искам, е да предпазя теб от сплетни. Ето защо си направих труда да си осигуря най-сигурното прикритие за една млада дама, изобретено във Викторианската епоха — лична прислужница. Тя ще спи в съседната стая, където преди живееше Хюбърт. Ако нещо те притеснява, ще може да присъства на всички наши срещи. — («Ей, какво значи това? Да не се опитваш да вкараш и Уини в играта? Тя може и да се съгласи, но не и Джейк. Сама ще се убедиш, мила.») «Престани да надничаш иззад ъгъла, Юнис.»
Адвокатът повдигна вежди.
— Вече си си наела прислужница? Изненадан съм. Макар че не те помня като човек, който губи време, когато реши нещо. Ще има ли и други промени в домашната прислуга?
— Ще има, но по-късно, Джейк. Очаквах доктор Гарсия да настоява още известно време за мен да се грижи сестра и установих, че Уини е в състояние да изпълнява и двете задължения. Виждал си я, онази малката червенокоса сладурана.
— Май съм я виждал.
(«Май» я бил виждал! Всички мъже са такива лицемери… Ако не я е пляскал по дупето, сигурно си е мислел да го направи.“)
— Имам късмет, че се съгласи. Тя е достатъчно добре образована. Ще ме научи на много неща. Освен това е свикнала да се грижи за хората. Използвах обичайния аргумент — солидно възнаграждение, но се постарах да не накърня и професионалната й гордост, така че тя си остава моя сестра и прислужница по свое желание и за собствено удоволствие. Но, както вече споменах, достатъчно е да я помоля и ще ни служи за компаньонка. Да я повикам ли?
— Какво? О, не ставай глупава, Джоан Юнис. Правиш от мухата слон.
— По-скоро ти го правиш, Джейк. Чувствам се беззащитна, като жена, макар че като старец бях още по-безпомощен, а сега поне разполагам с младо и здраво тяло. Но твоето присъствие ми вдъхва увереност, а отсъствието ти ме кара да се страхувам. Джейк, не мога да те принудя да живееш тук, но не разбираш ли какво би означавало това за мен? Чакай — с колко стаи разполагаш в Гибралтарския?
— Две. Напълно достатъчно за нуждите ми.
— Там стаите не са големи. Докато Зелената стая е просторна колкото тази. Можем да пробием врата към библиотеката и тя ще стане твой кабинет. Докарай всичко, което ти е нужно — книги, документи. Джейк, не ми е нужен този огромен мавзолей, също както и на теб — старата ти къща. Ако се опитам да го продам, ще взема най-много една десета от цената, която дадох през Размирните години, но не парите са от значение. Това е истинска крепост, по-здрава от полицейска казарма. Пък и нищо чудно отново да настъпят тежки времена и похарчените пари да се изплатят десетократно. А междувременно е достатъчно голяма, удобна и сигурна и ти също можеш да я ползваш. Когато пожелаеш, разбира се, и най-вече като се заемеш с делата ми.