Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„Глупости бръщолевиш! Никога не се гърмят патици над водата. Ако някога реша да й се пусна сериозно — не казвам, че ще го направя, но тя наистина е една малка сладурана…“ („Да, такава е!“) „О, я млъквай! Та ако го направя, ще постъпя спортсменски — няма да я натисна някъде, където да не може да извика, ако й се прииска.“ („Щял да постъпи «спортсменски»! Как ли пък не! Послушай кака си, Джоан — сексът не е спорт, това е начин да се почувстваш щастлив. Няма нищо по-вбесяващо за една жена от това да е готова да се отдаде — и след това да види как ухажорът й включва на задна. Ще имаш възможност да го усетиш. Възглавницата ти ще подгизне от сълзи и ще намразиш всички мъже на този свят. До следващия път, когато изникне такава възможност.“)
„Юнис? Никога не са ти причинявали подобно нещо, нали? Не мога да повярвам.“ („Случва се с всяка жена, Джоан. Мъжете са такива шубета. Ако не бяхме толкова изобретателни и настойчиви, ако не ви водехме за ръчичка, стъпка по стъпка, човешката раса отдавна да е изчезнала.“)
„Хъм… вече се убеждавам, че наистина знаеш повече за мъжете от мен…“ („Много повече!“) „Добре, да се върнем към настоящето. След като се изкъпахме и изглеждам красива, както установихме в огледалото, с какво ще продължим? Упражнения?“
(„Не само с това, шефе, макар че упражненията са най-важни. Има цял куп похвати, които жената използва, за да бъде красива. Можеш да разчиташ на съветите ми в това отношение. Не говоря само за Джо, макар че той беше невероятен майстор. Ще поискаме най-доброто и няма да се церемоним за това колко струва…“) „Разбира се! Какво са парите? Имам ги повече от достатъчно.“ („Добре, можем да се обърнем към «Хелън Рубенщайн» или някоя друга елитна козметична фирма. Ще им се обадиш и ще поръчаш да ти пратят цял екип. Това включва художествен директор, който обикновено е мъж, но не от опасните, защото е виждал повече голи женски тела, отколкото някой патоанатом. Той няма да те пипне с пръст, твърде е възвисен, само ще ръководи процеса. Той е творец, създател. Дори няма да те погледне, преди хората му да са те подготвили. Хъм, масажистка, маникюристка, педикюристка, коафьор, епилаторист, парфюмерист, специалист по лице и кожа, дизайнер на костюми, правоговорен учител и неговите асистенти — от всички тези ще очакваш да си свършат работата за по-малко от един ден. Ако им поставиш ограничение във времето, цената ще скочи до небето.“)
„Какво каза?“
(„Това е като с данъците. Колкото и да ги плащаш, само стават повече. Но чуй ме, шефе, не ни трябват тези хора. С моите познания и нашето общо шаси ще се справим далеч по-добре и ти ще си точно толкова бляскава, колкото си мечтаеш. Не зная дали ще можем да открием художник, който да може да се сравнява с Джо, но сигурно има достатъчно добри, които да наемем. Ще си ги купим директно от магазина веднага щом го намерим.“)
„Юнис, нямах представа, че е толкова сложно да си жена.“
(„Спокойно, шефе. Да си жена е много по-лесно, отколкото да си мъж — и много по-забавно. Ще те науча да си жена от двайсет и първи век, а ти ще ми покажеш какво е било да си мъж от двайсети и така постепенно ще затворим тази пропаст между поколенията. Ще се разбираме и ще се обичаме.“)
„Ти си прекрасна…“
(„Аз също те харесвам, досаден дърт копелдако. С твоя мозък и моето тяло ще сме чудесен екип. Ще се справим.“) „Сигурна съм в това, мила.“ („Първото, от което се нуждаем, е оправна прислужница — такива и с лупа не можеш да откриеш в Канзас. Май ще трябва да си обучим някоя — с риск после да ни избяга.“) „Юнис, защо ни е прислужница? Ти се справяше отлично и без нея.“ („Така е, освен това чистех къщата на Джо, бях твоя секретарка и работех извънредно, когато ти го искаше. Но тогава ти имаше прислужник.“) „Да, разбира се. Юнис, когато остаряваш, дните ти стават все по-къси и несвършената работа се трупа. Не исках да имам прислужник, но бях принуден да си взема. Неприятно е, когато трябва да зависиш от някого дори за най-дребните неща… докато не се появи ти.“
(„Миличкият ми. Та, както казах, Джоан, ще ни трябва прислужница. Но не и секретарка, докато не се захванеш отново с бизнес…“) „Не го очаквай от мен!“ („Ще видим. Може да се наложи. Дотогава аз ще се справям с всичко. Ах, благодаря ти, че накара да донесат Бетси. Става ми уютно само като я гледам. Говоря за моето стенобюро, естествено. Аз си го кръстих така.“)
„Бетси, а? Аз пък винаги съм го наричал Октопода.“
(„Ама че гадно име за една послушна, заслужаваща уважение трудолюбива машина! Шефе, радвам се, че Бетси не е включена — ако те чуе, може да ти се разсърди.“)