Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Не съм спирал да го правя, Джоан Юнис, като твой попечител и адвокат. Грижех се дори за обслужването на къщата.
— Че това не е ли работа на Кънингам? Ще трябва да поговоря с него.
— Да, и той не е престанал. Не съм правил никакви сериозни промени. Хвърлих обаче едно око на счетоводните книги и ще ти кажа, че тези хора са пладнешки обирджии. Особено Кънингам.
— Чудесно!
— Какво му е чудесното?
— Джейк, нали сам каза, че е невъзможно да се похарчи състоянието ми? Щом моят иконом прибира три пъти повече, отколкото съм му определила — и това не е от вчера, — значи ще държи да си запази работата. Което пък означава, че ще се старае да ми се хареса. Джейк, да знаеш по-евтин начин за купуване на лоялност? Остави го да краде. Не връзвай човката на враната, която кълве просо. Добрият кон винаги трябва да разчита на своята бучка захар.
— Това е лош прецедент. Затова страната ни тъне в корупция.
— Че тъне, няма съмнение. Но след като това е „единствената игра в града“, нямаме друг избор. Вечният проблем — как да преживееш в упадъчно общество. Джейк, искам да се настаниш тук. Надявам се да се настаниш. Ще бъда щастлива и ще се чувствам в безопасност, ако сме под един покрив. Но не се безпокой за моята репутация — а Уини ще пази твоята. Не мисли за такива баналности като поддръжката на дома. Затвори очи и подписвай. Но не се колебай да се скараш на Кънингам при най-малката простъпка — това ще е цената, която трябва да заплати, задето краде от мен. Между другото, шефът на охраната също прибира по нещичко, мисля, че делят наполовина с Кънингам.
Соломон се засмя.
— Джоан Юнис, за една млада — и хубава — жена, говориш прекалено като някакъв циничен старец.
— Така ли, Джейк, миличък? Трябва да внимавам да не говоря така. Ще оставя на теб приказките в стил „циничен старец“ и ще се превърна в истинска дама. Ако мога. Но моля те, не нарушавай крехкото равновесие в къщата с опити за реформи, инак ще се получи нещо като реформирана администрация — по-малко ефективна и още по-крадлива. Твоята прислуга не те ли краде?
— Ами… навярно — отвърна смутено Соломон. — Но аз държа най-добрата готвачка в целия район. Ако я уволня, току-виж се обзаведа с някой, който ръси месото със захар, а ще поиска повече. Ядосах се, когато те крадяха, а ти беше в безпомощно състояние. Но не съм имал намерение да се бъркам в управата на къщата, докато все още имаше шанс да се изправиш на крака. Надявах се да ти предам командването и ето, че този час настъпи.
— Благодаря, Джейк. Може още да не съм станала истинска жена, но поне не се чувствам вече като циничен старец. Чувствам се по-скоро като жена, която е била болна и оздравява, но още не се е възстановила напълно. Най-добре да си легна. Ще ми помогнеш ли?
— Аз… ще повикам сестрата.
— Джейк, Джейк, това е моето тяло — трябва ли да си толкова стеснителен? Подай ми ръка. Ако ми помогнеш, ще се изправя сама… и ще отида до леглото, като се опирам на теб.
Соломон се предаде, подаде й двете си ръце, за да й помогне да стане, и я отведе до леглото. Джоан се пъхна чевръсто между чаршафите и си свали горнището.
— Благодаря ти, Джейк.
— Удоволствието беше мое, Джоан Юнис.
— Ще закусиш ли с мен? Или да обядваме заедно, ако се успя?
— Добре… ще обядваме.
— Нямам търпение. — Тя му протегна ръка. Той я пое, поклони се, поколеба се и я целуна.
Джоан задържа ръката му.
— Джейк, скъпи, приближи се. — Тя се пресегна и улови лицето му в дланите си. — Ти я обичаше.
— Да.
— Аз също.
— Зная.
— Кажи ми името. Новото ми име.
— Джоан… Джоан Юнис.
— Благодаря ти, Джейк. — Без да бърза, тя притегли лицето му и го целуна по устните. — Лека нощ, скъпи приятелю.
— Лека нощ… Джоан Юнис. — Той се изправи и забързано напусна стаята.
(„Джоан, кучко такава, твърде силно го пришпорваш.“) „Не е вярно!“ („На кого ги разправяш? За миг си помислих, че ще го дръпнеш в леглото.“) „Дрън-дрън!“ („Себе си също пришпорваш, миличка.“) „Юнис, престани да се заяждаш. Владеех се до последната частица от секундата. Освен това не съм направила нищо лошо. Има много страни, където мъжете се целуват с други мъже просто като израз на приятелство.“
(„В случай че не си забелязала, ти вече не си мъж, а смесена картинка.“) „Не съм го забравила. Виж, малката, това беше нещо като символ. Трябваше да покажа на Джейк, че той може да ме докосва, дори да ме целува за лека нощ… без да го превръща в трагедия. Така и стана. Припомни ми времето, когато баща ми ме целуваше всяка вечер… правеше го, докато не пораснах.“