Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Сестрата й каза.
— Божичко! Нищо чудно, че има недостиг от сестри. На тази цена няма да си намеря дори пазач. Какво ще кажеш, ако ти предложа да останеш като моя сестра, но всъщност да ми бъдеш прислужница — за три пъти по-висока заплата?
Уини като че ли се замисли.
— И как ще искаш да се обличам?
— Както решиш. Носи си бялата униформа, ако предпочиташ, или каквото пожелаеш. В съседната стая има легло, там преди спеше моят прислужник. С баня и още една прилежаща стая — можеш да ги преустроиш по свой вкус. Ще са твоите лични покои.
(«Шефе, какви ги разправяше одеве, че не се стреляло по патици над водата?») «Млъквай, Юнис. Ако захапе стръвта, по-добре да вземем нея, отколкото някоя, която ще трябва да се обучава отначало. Да не говорим за риска да си натъпче джобовете с бижута и да офейка.» («Съгласна съм с доводите ти, но ако настаниш Уини през една незаключена врата, тя ще се озове в леглото ти още преди да успееш да кажеш „абракадабра“. Ти може да не искаш мъже в живота си, но аз искам.») «Пак дрънкаш глупости. Тя ще остане тук заради парите. Ако приеме работата, ще се държи на дистанция. И отново ще започне да ми вика „госпожице“.»
— Госпожице Джоан? Наистина ли ще разполагам със собствен апартамент? И мога да си каня гости?
— Разбира се, скъпа. Лично твой. Хората на Кънингам ще го чистят и поддържат и ще изпълняват всички твои разпореждания. Дори ще ти поднасят закуска в леглото.
— Звучи ми като приказка. Сега деля една стая с още две момичета и въпреки това наемът е безбожен само защото сме в добре охраняван район. Но да съм сама… и в безопасност…
— Уини. Погледни ме за миг. Леглото там е единично. Искаш ли да го заменим със спалня?
Момичето се изчерви.
— Ами… да, ще бъде чудесно.
— Престани да се червиш. Вратата е звуконепроницаема, няма да разбера дали имаш посетител, ако сама не ми кажеш. Разбира се, гостите трябва да бъдат проверявани и претърсвани за оръжие, както е в охраняемите зони, но ще е достатъчно да гарантира за тях, за да ги пускат.
— Той ще трябва ли да си показва личната карта?
— Защо се интересуваш? Твоят човек да не е женен или нещо такова?
Уини се изчерви още повече и не отговори. Джоан Юнис продължи:
— Всъщност това не е ничия работа. Жилището ще е твое, не държавно. Щом гарантираш за него, това ще е напълно достатъчно. О’Нийл, началникът на охраната, не вярва на документи за самоличност, те често са фалшиви. Но има фотографска памет. Е, ще останеш ли при мен? Като сестра, в случай че потрябва, и като прислужница и помощничка. Наричай го както пожелаеш.
— Нека бъде като лична прислужница. Ще избера подобаващи дрехи. Каква да бъде униформата? Традиционна? Или «акапулко»? Нещо по средата?
— Е, само не традиционна, имаш толкова хубави крака. Предпочитам «акапулко».
— Ще бъде чудесно — засмя се Уини. — Омръзнало ми е да нося тези бели дрехи. — («Джоан, кажи й да не прекалява с боята за кожа. Вредна е при продължителна употреба.»)
— Както желаеш, скъпа. Само не използвай твърде много боя. Не действа добре на кожата.
— О, зная! Аз съм естествено червенокоса. Не ми разрешават да стоя дълго на слънце. Мислех си за къса черна пола и бяла дантелена престилка. Мъничка шапка с черен шнур. И сутиен с прозрачни чашки. Или непрозрачни?
— Което предпочиташ, Уини. Високи токчета?
— Добре, ще бъдат прозрачни. Високи токчета, разбира се, инак целият ефект ще се изгуби. И малко боя за украса. Или лепенки за кожа, от тези, разноцветните, на пеперуди и цветя. Ще изглеждам като истинска домашна прислужница и няма да губя много време, за да се обличам.
— Ще изглеждаш страхотно, миличка. С тези дрехи ли ще се показваш на твоя приятел?
Уини започна да се изчервява отново, но после се засмя.
— О, разбира се! А после ще му позволявам да ми ги сваля! — («Поздравления.») «Юнис, в главата ти все едно и също.» («Точно така, мила — нали е и твоята глава.»)
Малко по-късно Уини обяви за пристигането на господин Соломон и излезе. Адвокатът се приближи навъсено към Джоан, пое протегната ръка и се поклони.
— Как се чувствате?
— Разочарована — отвърна също така сериозно Джоан. — Защото моят добър стар приятел няма време да вечеря с мен в първия ден, когато най-сетне съм на крака. Но ако питаш за физическото ми здраве, то е отлично. Е, малко съм слаба, но това следва да се очаква.
— Сигурна ли сте, че не се претоварвате?
— Напълно. Следят с телеметрия дишането и пулса ми — ако не бяха в ред, досега да са ми наредили да си легна. Джейк, повярвай ми, вече съм съвсем добре. Но какво е положението при теб, стари приятелю? Бях ужасно обезпокоена.