Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Миличък, гарантирам ти, че гладни няма да останем, докато докладваш за това бебе пред съдията Спърлинг. После парите от Фондацията трябва да ни стигнат за известно време… а ние с тебе можем да се пробваме да раздрънкаме касата още веднъж, преди парите от номер четири да свършат. Ако бизнесът дотогава не е започнал да печели, може би ще се наложи да си потърсиш работа. Но се хващам на бас, че отсега нататък винаги сам ще си си господар… и че най-накрая ще забогатеем. Аз вярвам във вас, сър. Тъкмо затова се омъжих.
— Така ли? Аз пък мислех, че е заради нещо друго — наперената ми пишка.
— Е, и заради това, признавам. Допълнителен фактор. Но недей да сменяш темата. Отдал си на господин Фоунс повече от шест изпълнени с напрегнат труд години — като през голяма част от това време си бил далече от къщи — и сега той иска да те направи свой чирак, да те зароби за жълти стотинки. Опитва се да те издои като крава. Покажи му, че си го разбрал… и че няма да му го позволиш.
Съпругът ми кимна сериозно.
— Няма да му го позволя. Знаех какво се опитва да направи. Но трябваше да мисля за тебе и за децата.
— Ти мислиш. И ще мислиш. И винаги си мислил.
Брайън се прибра рано на другия ден. Мъкнеше очукана пишеща машина „Оливър“. Остави я и ме целуна.
— Мадам, влях се в редиците на безработните.
— Наистина ли? О, доброто ми момче!
— Аз съм неблагодарен негодник. Не съм по-добър от разбойниците и сигурно съм такъв. Бил се държал с мене като със син, като с родна плът и кръв. И сега да му причиня такова нещо. Смит, махай се оттук! Напусни сградата; не ща да ти виждам повече физиономията. Да не си посмял вече да вземеш и една хартийка от тази канцелария. Като консултант по минно дело си свършен — ще разглася из целия бранш колко ненадежден, изцяло вятърничав и безкрайно неблагодарен си ти!
— Не ти ли дължеше пари?
— Цяла заплата, предизвестие за уволнение две седмици предварително и дялово участие от онази сделка със „Силвър плюм“ в Колорадо. Отказах да се разкарам, докато не ми плати. С голяма неохота ми даде парите, като продължаваше да коментира по мой адрес — Брайни въздъхна. — Мо, много се разстроих, като го слушах какви ги приказва. Но си и отдъхнах. Свободен — за първи път след повече от шест години!
— Нека ти напълня ваната. Ще вечеряш по хавлия и после — право в леглото. Горкичкият ми Брайни!
Стаята ми за шиене се превърна в офис. Инсталирахме телефон „Бел“ в добавка към домашния номератор и ги сложихме един до друг до пишещата машина. На бланката ни бяха изписани и двата номера, както и този на пощенската кутия. Вътре в офиса държах и бебешко легълце и кушетка, на която подремвах. Враждебността на господин Фоунс като че ли не ни беше засегнала, а може би ни беше и помогнала. Първата работа, която свърших на машината, бяха съобщения до сто и петдесет човека и фирми, че „Брайън Смит асоушиейтс“ се включва в бизнеса… и обявява нова политика.
— Мо, идеята е, че се осланям на собствената си преценка. Бих разговарял с всекиго тук, в Канзас сити — първото посещение е безплатно. Ако ще пътувам, трябва да ми се плати билета за влак, по два долара на нощ за хотел, по три долара — за храна, разходи като конюшня под наем, както си му е ред, плюс такса за консултация… всичко това — предварително. Предварително, защото докато работех за господин Фоунс, разбрах колко невъзможно е да накараш клиента да плаща за умрял кон. Фоунс го постигаше като им висеше на главата, чак докато не получеше на ръка разписка за сума, равна на предвидените разходи; пращаше я по-нагоре и очакваше минимална печалба… или повече, ако можеше да изстиска.
И точно с тази такса моите методи ще се различават от тези на „Дейвис и Фоунс“. Аз ще използвам официален подписан договор, който предоставя на клиента по-нататък две възможности за избор. Четирийсет долара на ден…
— Какво!!!
Брайън го беше казал сериозно.
— Господин Фоунс вземаше от клиентите толкова за моите услуги. Скъпа моя, има много адвокати, които вземат по толкова per diem за чистичка хубава работа в топлата съдебна зала. Аз искам да ми се плаща по толкова, задето се влача насам-натам, шляпам в калта и понякога пълзя през мини, в които е вечно студено и обикновено мокро. За тези пари те ще получават най-добрата ми професионална оценка колко би струвала разработката на тази мина, включително капиталните инвестиции, които се изискват, преди да натоварят първия си тон руда… и най-доброто ми предположение, основаващо се на статии, геоложки изследвания и други фактори, дали биха могли да извлекат печалба… защото това, че в минното дело повече пари отиват под земята, отколкото се вадят от нея, е тъжен факт.