Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Значи беше Сет. Не можеше и дума да става за някаква грешка.
— Мътните го взели — прошепна отново Реймънд и тежко се отпусна на задника си. Двама египетски богове, и то в един и същ ден. Това се казва изненада.
Но пък, от друга страна.
Реймънд се замисли какъв ден бе прекарал.
Този ден бе започнал, когато се беше събудил с мисълта, че си е у дома, но след това бе разбрал, че всъщност се намира на борда на пътнически параход от времето на кралица Виктория, който е на орбита около Сатурн. И при това плава по въздуха. Защото космическото пространство е пълно с въздух. После се бяха появили жената-мечта на име Зефир и костюмът-мечта на Джорджо Армани. Сега този костюм-мечта беше напълно оплескан и не ставаше за нищо. След това бе дошло разкритието, че светът, в който беше израсъл, бе всъщност един вътрешен свят. И че хората от горния свят, на които им беше писнало от мръсотията, бълвана от долния, са решили да запушат отворите на полюсите и да задушат всички, които се намират вътре.
Т.е. да изтребят човечеството. Просто така.
След това бе изкарал успешно специалния тест, измислен от професор Мерлин. И това го бе изправило пред перспективата да го застигне почти сигурна смърт, като му бе отредена незавидната роля да бъде единственият войник в една армия, която ще се сражава, за да попречи на „горните земляни“ да осъществят своите планове за запушване на отворите при полюсите.
А и преди да се заеме с тази задача, ще трябва да освободи двеста земляни от долния свят, които точно в този момент се намират в плен на Сатурн.
Да бе.
На всичко отгоре току-що се беше сбил с един французин, който твърди, че е на повече от век.
Ей такъв ден беше преживял.
Така че пристигането на двама египетски богове не би трябвало да го изненада чак толкова. Просто трябваше да свикне с тези неща.
Какво е най-добре да направи сега?
Дали да им се поклони? Просто така, от любезност? Разбира се, той беше християнин-евангелист. През последните два дни се чувстваше по-такъв, отколкото когато и да било преди това.
Но да изразиш почит към боговете на други религии винаги си беше проява на вежливост.
Особено пък, когато са се възправили пред теб от плът и кръв.
— Мисля, най-добре ще е да се поклоня — прошепна Реймънд. — Предполагам, че всички в момента постъпват така. — Поклони се, както си беше под масата.
Професор Мерлин се прокашля.
„Сигурно ще започне да чете молитва“ — помисли си Реймънд и събра ръце.
Професор Мерлин заговори.
— Я се пръждосвайте от кораба ми, кучешки изчадия — каза той.
Под масата Реймънд захапа кокалчетата на пръстите си.
Над масата великият Анубис огледа великолепния салон. Един великолепен салон, който вече не беше толкова блестящ. Всички столове и чинии бяха изпочупени. Навсякъде беше пръсната храна. Участниците в пиршеството бяха изпоцапани от главата до петите. Имаше богато разнообразие от насинени очи и разкървавени носове. А един тип си търсеше главата. Великолепните дрехи бяха станали на парцали, а перуките бяха килнати на една страна и съвсем раздърпани. Подът беше осеян с изпочупени чаши и залят със скъпи вина.
— Леле, леле — каза той.
— Казах ви да се пръждосате. — Професорът им даде знак в същия смисъл с великолепните си пръсти. — Ще пратя някой с вас на палубата да хвърли някоя пръчка, за да я вземете. Как ви се вижда тази идея, а?
Реймънд се сви.
Сет каза:
— Дали да не ви екзекутираме незабавно по обвинение за извършване на насилие върху територия, намираща се под юрисдикцията на Сатурн. Как ви се вижда тази идея на вас, а?
Професор Мерлин погледна надменно бога.
— Говориш ли ми, или си подсвиркваш? Гледай да произнасяш по-ясно каквото имаш да ми казваш.
„Млъкни бе — каза си наум Реймънд. — Да не си откачил?“
— Не си спомням да сте искали разрешение да се качите на борда — обърна се професорът към двамата богове. — Опасявам се, че сте се промъкнали, без да обявите присъствието си.
— Изцапал си си брадата с крем от торта — отвърна му Сет.
— Ама това брада ли е? — попита Анубис. — Аз пък си помислих, че е хамак, на който се е излегнало да си почива някакво прасе.
Професор Мерлин размаха ръка пред носа си.
— Кучешки дъх и птичи мозък — каза той. — Веднага се омитайте от кораба ми, преди да съм нашибал единия с камшика, а другия да съм го оскубал и да съм го сготвил с плънка тъкмо навреме за чая на котката ми.
При тези думи устните на Анубис се изкривиха и оголиха равните му зъби, а Сет показа как ще изкълве очите на някого с човката си.
— И двамата знаете къде е вратата. Ако искате, излезте на подскоци или изхвърчете през нея, кой както си избере. — Професор Мерлин облиза крема от брадата си с внушителния си език.