Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Обзалагам се, че… ъъ… той би го направил. Версията, според която си дава парите за благотворителни цели, ми се струва твърде пресилена. Точно тук сюжетът тръгва в погрешна посока.
— Мога да преработя целия пасаж така, че той изобщо да не спечели никакви пари.
— Не, не го прави… Той спечелва парите, открадват му ги, а после си ги открадва обратно.
— Мисля, че си прав — каза Драскачът и напълни чашата на Саймън до половината. — Версията с даването на пари за благотворителни цели никога не ми е допадала. Беше идея на издателите.
— Мамка им, така ще да е било. Кои каза, че са издателите? — попита Саймън. Сякаш не знаеше кои са.
— Инициалите им са З. В. Я. Р. Макар че не знам какво стои зад това съкращение. Чувал ли си някога за тях?
— Никога — поклати глава Саймън.
— Добре — каза Драскачът. — И така, той се втурва да преследва тези терористи, за които ти хрумна. Как обаче ще разбере къде да ги търси?
„Как, я?“ — помисли си Саймън.
— Там е целият номер. Ето, ти си написал книгата до половината, нали така? И не ти се иска да въвеждаш твърде много нови герои, нали? Те трябва да са свързани с някой, за когото вече си писал.
— Да — каза Драскачът. — Но с кого?
„Точно това искам ти да ми кажеш на мен, тъп педал такъв“ — помисли си Саймън.
— Ами това ти ще ми кажеш. Ако искаш да пишеш за тайна терористична група, която действа в селото, къде според теб трябва да бъде щабът й?
Драскачът се почеса по плешивото теме, а Саймън се усмихна, разкривайки чудесните си изкуствени зъби.
— Има една изоставена лесничейска колиба извън селото.
— Твърде малка е — каза бързо Саймън.
— Знаеш ли я?
— Знам за нея. Те трябва да са свързани с някой местен жител.
— С викария?
Саймън отново поклати глава. Когато му хрумна във „Веселите градинари“, този план му се виждаше съвсем прост. Линията на разсъжденията му беше следната: ако Драскачът е определен да напише бъдещата биография на Реймънд и действително не знае, че написаното от него е истина, а не литературна измислица, тогава той би могъл да го убеди да промени разказа си в частта, отнасяща се до него, Саймън, и така да си върне парите. Щеше да е направо гот. Пред човека, който знаеше бъдещето предварително, отново се откриваха неизброими възможности. И този човек щеше да бъде Саймън.
Кучият му син!
— Сетих се — каза Драскачът.
— Така ли? — попита Саймън.
— Да. Как не ми хрумна по-рано. Птицефермата на Дългия Боб.
— Ааа — каза замислено Саймън. — И защо точно там?
— Ами, той крои нещо. Спомняш ли си онова място в книгата, за което ти споменах — за това как героят, чийто прототип си ти, видял Дългия Боб насред опитите му да провежда строева подготовка на пилетата си?
— Май ми спомена нещо такова. — Драскачът не беше правил подобно нещо.
— Да, той ще е в дъното на тази работа. Нали знаеш, че е откачен? Освен това отглежда нова порода пилета. Възнамерява да завладее с тях света. Нещо от този сорт.
— Това ми харесва — каза Саймън. — Какво друго ще ми кажеш за него?
— Ами, значи се нуждае от пари за сатанинския си план. Той плаща на терористите. Да. Вече си представям всичко останало. Това е религиозна секта. От онези, които предричат края на света.
— Я по-кротко — каза Саймън. — Това не е ли малко прекалено?
— Месианство. — Драскачът взе бележника си. — Обичам да пиша за такива работи. Няма да се съобразявам повече с изискванията на издателите. Ще я напиша, както аз си знам.
— Браво — каза Саймън. — Надявам се, че номерът ще мине.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо. Няма значение. Добре тогава. Е, мисля, че е време да си вървя у дома. Ще си легна рано тази нощ.
— Не и в книгата ми — каза Драскачът и задращи в бележника си. — В книгата ми отиваш при Дългия Боб да си откраднеш обратно парите. Точно така.
— Искаш да кажеш, че така е в живота ми в литературната измислица, нали? — Саймън се надигна от канапето и се опита да се откачи от ужасната многоцветна вълнена покривка. — Но в реалния живот отивам да си легна. В случай че някой попита.
— Не мога да си представя защо някой би се интересувал от това. — Драскачът продължаваше енергично да дращи.
— Прав си. Е, тогава довиждане.
— Довиждане. — Драскачът не вдигна глава от бележника си и Саймън се възползва от това, за да грабне бутилката с шерито и да я мушна в джоба си. — Довиждане — повтори той.