Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
„Най-страхотното шоу в Космоса“ лежеше пред него на земята. Не можеше да си наложи да я отвори и да хвърли един поглед. Ако в нея нищо не се беше променило и тя не съдържаше преработената версия на Драскача, значи Саймън здравата го беше загазил. Беше отписан от понататъшния разказ и го преследваха по обвинение в убийство. Това изобщо не се връзваше с личните му планове. Разбира се, имаше голяма вероятност редакторите от З. В. Я. Р. да махнат внесените от Драскача промени. Но тъй като Саймън си беше Саймън, той не мислеше, че ще направят подобно нещо. Ако успееше да си открадне обратно спечелените пари, би могъл съществено да промени автентичната история, която щеше бъде публикувана в бъдеще.
Всъщност, щеше съществено да промени самото бъдеще, както и ролята, която З. В. Я. Р. играеше в него. Така беше на теория — макар че теорията не я биваше особено. Саймън добре съзнаваше, че в случай че успее да си открадне обратно парите, оптималният курс на действие, който би могъл да поеме, би бил да остави колкото е възможно по-голямо разстояние между себе си и Бремфийлд. С паспорт или без паспорт. Благодаря и довиждане.
Разклати бутилката с шери, която беше задигнал от Драскача. Тя беше отчайващо празна, а той беше отчайващо гладен. На всичкото отгоре му се приходи до тоалетната.
— Ако не е едното, ще е другото — Саймън предпазливо изпълзя от храсталака. Протегна се, пусна една топовна пръдня, промъкна се зад храста и се облекчи. Тъкмо вдигаше ципа на панталоните си, когато му се мярна нещо синьо. То не идваше откъм гащите му, а някъде от лявата му страна, оттатък нивите. От една малка горичка или шубрак — винаги е трудно да се каже кое от двете.
— Полиция. — Саймън залегна в тревата. В мократа, подгизнала трева. — Мамка му — оплака се той.
Синьото петно пак се мерна. Дали не беше някакъв турист с анорак или яке? Винаги е трудно да се каже кое от двете.
— Я се стегни, Саймън. — Саймън пропълзя обратно до мястото, където бе стоял, преди да отвърне на зова на природата. А там… — А така, крайно време беше.
Стопанският двор на Дългия Боб вече не беше пуст. Лендроувърът на птицефермера тъкмо минаваше през портата, следван от стар модел ягуар, така предпочитан от криминалните елементи. Беше същият ягуар.
Колите спряха и от тях се изсипа народ. От лендроувъра излезе Дългият Боб и кой мислите беше с него? С черен костюм от три части, къса подстрижка и очила: Дейв Войнишката стойка. И кой друг? С гъста светлокестенява коса, хубава фигура, тесни дънки и тениска с надпис „Лед Цепелин“. Тениската на Саймън. Лайза! Моля?
Вратите на ягуара се отвориха и оттам наизлизаха терористите от З. В. Я. Р. Хубавицата и нейната кохорта. Саймън напрегна очи, за да вижда по-добре. Носеше ли тя торбите с парите му? Да, носеше ги.
— Бум-шака — каза Саймън. — Но защо и Лайза? Наостри уши. До него започнаха да достигат откъслеци от разговора, който се водеше в двора.
„Шушу-мушу, шушу-мушу, тайни планове, шушу-мушу, шушу-мушу, тази нощ, шушу-мушу, шушу-мушу, часът удари, шушу-мушу, шушу-мушу.“ После всички се отправиха към къщата на фермера и изчезнаха вътре.
Саймън остана в храсталака и за момент се зачуди как да постъпи по-нататък. Какво правеше Лайза с тях? И тя ли беше терористка от З. В. Я. Р.? Изглеждаше малко вероятно. Имаше само един начин да се разбере.
Слънцето вече залязваше на хоризонта и сенките започнаха да се удължават. Саймън се измъкна от храста по корем и запълзя надолу по хълма към птицефермата на Дългия Боб за „Среща със страха“8.
— Честно казано — сподели Реймънд със Зефир, — страх ме е. — Стояха на предната палуба на „Саламандър“. Корабът беше пуснал котва в пристанището. А пристанището беше на Сатурн. Небето синееше. На кея се беше струпала навалица. Зефир беше красива. Реймънд беше уплашен.
— Погледни ги — прошепна той. — Не ми харесва начинът, по който ме гледат.
— Не ставай глупав, те не гледат теб.
— Не съм глупав. Зяпат мен. Сигурно е заради костюма ми. Виждат колко лекета има по него. Казах ти, че лимоновият сок няма да премахне петната от червено вино. Не мога да се справя с тази задача. Трябва да отменим операцията. Поне докато изсъхнат проклетите петна.
— Реймънд, те не гледат теб. Зяпат кораба. Никога не са виждали нещо подобно.
— Но нали не играете за първи път на Сатурн?
— Не, но за първи път слизаме тук с кораба. Обикновено го оставяме в Космоса и слизаме с небиещите на очи спасителни лодки. Така е по-безопасно.
8
Един от трилърите на Ласло Уудбайн. Но те нямат нищо общо с настоящото повествование — Б.авт.