Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— По-безопасно ли? — В гласа на Реймънд се почувства голяма тревога.
— Спомни си, че този кораб е краден.
— И защо слязохте този път с него?
Зефир въздъхна.
— Заради двестате нови пасажери, които се надяваме, че ще доведеш на борда.
— А, да, въпросните пасажери. — Реймънд задъвка кокалчето на пръста си и се загледа надолу към тълпата.
За обикновения човек това си беше сбирщина от египетски богове. Мъже, жени, деца. Големи и малки. С глави на ястреби, на чакали, на ибиси и на орли. Бяха облечени в много пъстри дрехи. Всичко приличаше на карнавал. Макар че на Реймънд му приличаше по-скоро на ада.
Иначе денят беше хубав. А и пейзажът беше красив.
Зад кея градът се издигаше като химн в чест на бога Ра.
От двете страни на широките булеварди се възправяха редици от мраморни обелиски, а булевардите водеха към палати в бледи тонове.
Виждаха се пирамиди с позлатени върхове.
И величествени триумфални арки.
С барелефи, изобразяващи луната и звездите.
В чест на Ра — бога на изгряващото Слънце.
С други думи…
Това беше Мемфис.
Но не в щата Тенеси.
А Мемфис в Египет.
Четири хиляди години преди Христа.
— Красиво е нали? — попита Зефир. — Покрива ли се с представата ти за красиво?
— Невероятно е — отвърна Реймънд. — И направо ме ужасява. Но сега започвам да разбирам. Нещата взеха да ми се наместват.
— Така ли?
— Така. Моят приятел Саймън веднъж ми разказа за една книга, която бил чел. „Завещанието на боговете“ или нещо подобно. Била написана от някакъв германец, който твърдял, че всички богове от древността всъщност за астронавти, дошли от Космоса. И това, което виждам сега, доказва правотата му. Древният Египет на Земята е бил просто копие на този град.
— Звучи добре, но истината е малко по-друга — каза Зефир. — Древният Египет на Земята наистина е бил копие на този град. Той обаче бил построен от „горните“. Бил е замислен като тематичен увеселителен парк, нещо като междупланетарен туристически курорт. Викали му „Сатурновия свят“. Но за съжаление нямал посетители и фалирал. Предполагам, че бил нещо като предшественик на Евро Дисниленд. Когато фалирал, каторжниците, които го построили, се преместили да живеят в него, но тъй като не го построили много добре, скоро започнал да се руши и затова го напуснали. Мисля, че всички те прекосили Червено море и май накрая се загубили някъде. Всъщност не съм запозната много с историята на вътрешната Земя.
— Нито пък аз, очевидно. — Реймънд поклати глава. — Ще започне ли скоро големият цирков парад?
— След пет минути. Трябва да тръгвам, Реймънд.
— Знам. — Той използва случая, за да я прегърне през рамо. Тя се притисна към него и Реймънд за първи път усети великолепното й ухание. То го накара да се вдърви от ноздрите чак до петите. — Не искам да отиваш на парада — каза й той. — Нужна си ми.
— Но не мога да не отида.
— Можеш и трябва. Не мога да се справя сам с тази работа. Няма да оцелея и пет минути сред тази пасмина на кея. Но с теб и твоите забележителни способности бих могъл да го направя. Знам, че бих могъл.
— Но професорът има нужда от мен за парада.
— Професорът ще се оправи и сам този път. Нека погледнем нещата в очите. Ако ние успеем да освободим пленниците и всички се измъкнем с кораба, не мисля, че циркът ще бъде отново добре дошъл по тези земи. А ти как мислиш?
По лицето на Зефир заигра прекрасната й усмивка.
— Добре. Ще дойда с теб. Кажи ми сега какви са плановете ти.
— А, това ли? — Реймънд се облакъти със свободната си ръка на перилата и лицето му придоби замислено изражение. — Засега се изчерпват със синхронизиране на часовниците и с уговорката да се срещнем всички тук след три часа.
— И?
— И след това ще избягаме, предполагам.
— Ти на това грижливо подготвен план ли му викаш?
— Основните моменти са грижливо подготвени, да. Но за останалото не бих могъл да гарантирам.
— Ти всъщност нямаш никакъв план, нали?
— Не. — Реймънд се ухили. — Но пък и никога не съм казвал, че имам. Защото ако ти си с мен, за да ми помагаш, нямам нужда от никакъв план. Трябват ми само още две неща.
— Кураж и късмет? — попита саркастично Зефир.
— Не — отговори Реймънд.
— Решителност и воля за оцеляване?
— И това не.
— Твърдост и преданост към справедлива и благородна кауза?
— Пак не — каза Реймънд. — Не, не и не. Въпреки че всички тези неща няма да са излишни. Тук става въпрос — как да го кажа — повече за външната страна на нещата. Ако ще се опитваш да спасяваш света, има само един начин да го направиш.
— И какъв е той?
— Да си облечен в черни кожени дрехи и да караш мотор „Харли Дейвидсън“.