Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
След това настъпи пълна бъркотия.
Циркаджиите са пасмина, в която всички се държат здраво един за друг. Така и трябва. Скитническият живот никак не е лек. Затова всеки се грижи за другия. Имат си свои норми на поведение, които за незапознатия се свеждат до следното — обидиш ли един, обиждаш и всички останали.
Но и те са просто хора. А в такъв тесен кръг често възникват съперничество и завист. Както и други страсти, които ферментират като бира „Смърт с кисело зеле“ в добре запечатано буре.
От време на време тези страсти кипват, преливат и оплескват всичко наоколо.
В хрониките не е отбелязано кой пръв запрати парче крем-пита. Нито пък към кого точно беше насочено. Но то удари едната от сиамските тризначки, при това точно тази, който имаше зъб на Феникс Огнеупорната Танцьорка с Ветрило. А тя хвърли чинията, която се заби в ухото на Дисекто. Докато той си търсеше главата, която бе отхвърчала след сблъсъка и се бе търкулнала някъде, някой обърна супника в скута на един от гълтачите на саби. А супата беше гореща.
Другият гълтач на саби удари един от акробатите на въже, а той се строполи върху Реймънд, който се опитваше да помогне на професора. Реймънд отърси акробата от себе си и по погрешка удари господин Аквафагоцит. Господин Аквафагоцит извади меча си. Срещу него незабавно се нахвърлиха три джуджета, двама клоуни, Херкулес — най-силният човек в цирка, Поли — дресьорката на пудели, Леонора — укротителката на лъвове, и Пуф — вълшебният дракон, които се чувстваха засегнати, че не ги бяха представили по-рано.
И точно в този миг нахлу полицията.
13
— О’кей момко, спипан си! — Полицаите, които нахлуха вътре, изглеждаха доста добре. Носеха онези красиви лъскави шлемове с плексигласови козирки отпред и онези бронежилетки, от които гърдите им се издуваха като на културисти. От глава до пети бяха пременени в изисканото униформено синьо.
Бяха направо страхотни.
Онзи, който извика: „О’кей момко, спипан си!“, не носеше шлем, а това беше достойно за съжаление, защото беше започнал да оплешивява и с шлем щеше да изглежда поне пет години по-млад.
Той обаче нямаше шлем и това си е.
Но пък имаше патлак.
— Ти си… — завъртя го на 360 градуса към бара — спипан?
Пол вдигна глава от вестника.
— Изпуснахте го. Тръгна си преди десет минути.
— Преди десет минути? — Инспектор С’Мърт дойде до барплота. — Нали ти казах да го заприказваш. Когато ми се обади по телефона, ти казах да го заприказваш.
— Ти за куку ли ме мислиш? — попита Пол. — Според теб човекът е заподозрян, че е сериен убиец. Изчаках го да напусне пределите на заведението и чак тогава се обадих по телефона. Бях воден от грижа за теб.
— От грижа за мен?
— Помисли си само за купищата бумащина, която би се наложило да изпишеш, ако се бях опитал да го заприказвам за по-дълго. Което така и така не бих могъл да направя, защото той си тръгна, преди да ти телефонирам. Но да предположим, че се бях опитал да го заприказвам; по някое време той би могъл да заподозре нещо, би могъл да извади някой автомат или нещо подобно и би могло да се създаде обсадно положение, при което невинни жертви биха могли да се озоват на огневата линия, а кръчмата би могла да изгори до основи и…
— Да, да, да. Ясно. Купища бумащина.
— Точно така. Обаче тук имам нещо за теб. — Пол извади нещо, завито в носна кърпа. Постави го внимателно на тезгяха и го разви.
— Това е чаша за уиски — каза инспектор С’Мърт.
— Това е неговата чаша от уиски — отбеляза Пол.
— Е, и?
— Ами можеш да свалиш от нея отпечатъци от пръстите му.
Инспектор С’Мърт поклати глава с гадното усещане, че пак ще стигнат до задънена улица.
— Защо ми е да свалям отпечатъци от нея? Бяхме в дома му. Там е пълно с негови отпечатъци.
— Тогава би могъл да ги сравниш с тях. Нали каза, че се дават петдесет лири за насочване по вярна следа?
— Добър опит — усмихна се инспекторът. — Обаче всъщност казах, че се дават петдесет лири за информация, която би могла да допринесе за арестуването му.
— Въпрос на семантика — каза Пол. — То си е едно и също.
— Изобщо не е едно и също. Трябва да знам къде се намира заподозреният точно в този момент.
— Петдесет лири — каза Пол. — За информацията. Петдесет лири.
Инспектор С’Мърт въздъхна отчаяно.
— Знаеш ли къде се намира сега заподозреният?
— Петдесет лири — каза Пол.
— Ама знаеш ли?
— Петдесет лири.
— Полицай, плати на този човек петдесет лири и вземи квитанция.
Полицаят със сестрата каза:
— Кой, аз ли?
— Кой, аз ли, сър — поправи го инспектор С’Мърт.