Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
След като каза това, тя се приближи до скъпоценното огледало, което бе подпряно на две мраморни ангелчета.
Натисна едно копче, скрито под огледалото. От долната му част се показа едно обковано с железа чекмедже. Тук госпожа Бояновска пазеше своите накити. Големи и малки тапицирани с коприна кутии бяха разхвърляни в безредие. Хубавата жена не обърна внимание нито на една от тях, а се ограничи да вземе едно кожено сандъче и след това отново скри своите накити.
— Значи ти наистина искаш, драги ми приятелю — каза тя, — да ме видиш в пълното ми величие с княжеска диадема. Добре, аз ще ти се покажа с нея и бъди уверен, че подобна диадема няма и руската царица.
След това тя натисна едно копче и капакът на сандъчето се вдигна. Хуго стоеше като вцепенен. От устата му се изтръгна вик на изненада. Закри очите си с ръце пред бляскавата светлина на скъпоценната диадема.
— Тази диадема — извика той — трябва непременно да е на някоя коронована глава!
— Аз ти казах, че по-хубава от нея няма нито царицата, нито някоя владетелка на Европа, защото тази диадема си има своята тайна. Хуго, аз ще ти се доверя, но предварително ти казвам, че ти като човек на честта ще съумееш да я запазиш.
Тя се приближи решително до младия барон и му пошепна на ухото:
— В Русия съществува един закон, според който никой няма право да прави имитации на царските украшения. Нито един златар в Русия не може да направи накити като тези, които носят царят или царицата, защото знае, че за това строго ще бъде наказан. И както виждаш, въпреки тези запрещения, аз имам същия накит, какъвто царицата е носила при коронясването си.
— Как си могла тогава да се сдобиеш с такъв скъпоценен, но и опасен накит? — попита младият барон.
— Ще ти поверя това някой ден, когато ние с теб станем близки и когато между нас няма да съществуват никакви тайни — каза тя, като искаше да избегне отговора.
Младият барон гледаше с учудване жената, която носеше на главата си брилянтената диадема.
— Да, Феодоро, ти си родена да заповядваш — каза той страстно. — Приличаш ми на царица, която народът обожава. Аз ще направя така, че да ти се покланят стотици хиляди от народните поборници. Феодоро — прибави той, — ти знаеш, както и аз, че в тази земя, където играе камшикът, където селяните са роби на господарите си и самият министър трепери пред човека, комуто слугува, броят на недоволните е преголям и те се мъчат да избавят народа от тиранията. Те са хиляди, но не след много ще станат стотици хиляди, додето най-сетне не станат милион.
— Ти говориш за нихилистите? — прошепна Феодора.
— Да, за тях говоря — рече Хуго — и от тази минута предавам целия си живот и щастието си в твоите ръце, защото тържествено ти заявявам, че аз отдавна съм нихилист. Те разчитат на мене, особено в Курландия. Досега се колебаех дали да бъда с тях, защото знаех, че животът ми ще бъде изложен на опасност, но сега вече зная какво да правя.
Неволен писък се изтръгна из устата на хубавата вдовица. Тя бързо хвана младия барон за ръката, като му пошепна:
— Колко съм щастлива, драги, че можа да ме разбереш, а още по-щастлива съм, че успях да разпаля в гърдите ти пламъка на любовта към нещастното руско отечество.
— Да, заради тебе, Феодоро, само заради тебе, божествена моя, за да мога да те нарека наистина моя, ще направя това, от което така дълго се плашех. Подир няколко дни ще положа клетвата, която нихилистите искат от всеки нов член; клетва, която ако някой потъпче, очаква го смърт.
— Къде и пред кого ще положиш тази клетва? — изпитваше го лицемерната жена, която в тази минута жадуваше да узнае мястото, където се събираха нихилистите.
Хуго се поколеба малко, а след това отговори, като я погледна строго.
— И това ще ти открия, въпреки че дадох дума никому да не казвам.
— Това не се отнася за жената, която любиш — отговори хубавата предателка, като обви ръцете си около кръста на младия барон. — Кажи ми и аз ще бъда духом с тебе, когато издигнеш ръка да се закълнеш.
— Събранието на нихилистите не става нощно време, както мисли полицията, а посред пладне.
— Какво казваш? — извика Феодора. — Как могат хиляди хора да се събират денем, когато навсякъде кръстосват царски шпиони?
— И това ще ти кажа. Полицията ги търси по най-скритите места. Тя едва ли не ги дири в петербургските канали. Не е останало нито едно място непретърсено, щом се отнася до нихилистите. Но революционерите са по-хитри и вместо да се крият по тайните кьошета, те се събират…
Силно потропване на вратата прекъсна Хуго и той се втурна към Феодора.
— Боже, да не са ни подслушвали? Виж кой е!
Хубавата вдовица слушаше внимателно разказа на барона. С наведена глава стоеше тя пред него. Изражението на лицето й беше като на тигрица.