Кристалният отломък

— Знаеш много неща за моя народ — отбеляза Уолфгар.

— Не един и два пъти съм ги наблюдавал — отвърна Дризт и се зачуди какво ли си мислеше младежът, — за да науча как живеят и оцеляват в тази негостоприемна земя.

Уолфгар тихичко се засмя и поклати глава, дълбоко впечатлен от искреното уважение, което звучеше в гласа на Дризт всеки път, когато елфът говореше за неговия народ. Познаваше Дризт До’Урден едва от две седмици, ала вече разбираше нрава му достатъчно добре, за да е сигурен, че следващите му думи са повече от предположение:

— Обзалагам се, че си ловувал в нощния мрак и си оставял месото така, че хората да го намират на другия ден. А те са били твърде гладни, за да се запитат кой ли може да е неизвестният им благодетел.

Дризт не отговори, дори не го погледна, ала Уолфгар знаеше, че е прав.

— Знаеш ли какво е станало с Хийфстааг? — попита варваринът след малко. — Той бе крал на моето племе. Белязан бе в многобройни битки, а славата на името му се носеше из цялата Долина на мразовития вятър.

Елфът прекрасно помнеше едноокия крал. Самото споменаване на името караше рамото му да изтръпва от тъпа болка — там го бе ранила тежката брадва на огромния варварин.

— Жив е — отвърна Дризт, опитвайки се да прикрие презрението си. — Сега той властва над целия Север. А вече няма никой, чиято кръв е достатъчно чиста, за да му се опълчи и да го възпре.

— Той е могъщ крал! — рече Уолфгар, без да забележи неприязънта в гласа на елфа.

— Той е свиреп воин — поправи го Дризт.

Лавандуловите му очи се впиха в Уолфгар и неочакваният гняв в тях слиса варварина. В тези виолетови кладенци той видя отразен невероятния характер на елфа, те блестяха с вътрешна сила, чиято чистота и наситеност биха накарали и най-благородния крал да му завиди.