Кристалният отломък

— Доведи командира си, войнико!

В същия момент една огромна ръка го сграбчи за врата и грубо го разтърси.

— Зададоха ти въпрос, гадино! — обади се друг великан. — Какви вести носиш?

Оркът, видимо уплашен, яростно каза:

— Магьосникът жив ще те одере за това!

— Чух достатъчно — изръмжа първият великан и като го стисна за гърлото, го повдигна във въздуха с огромната си ръка.

Оркът махаше с крака, мъчейки се да се измъкне, ала ни най-малко не успя да разхлаби хватката на вербега.

— Извий му мръсното вратле — провикна се някой.

— Избоди му очите и го хвърли в някоя мрачна яма! — обади си друг.

В този момент влезе Едноустият и разбута насъбралите се великани, опитвайки се да разбере за какво е цялата врява. Леденият великан ни най-малко не се изненада, когато видя вербега да измъчва някакъв орк. В действителност гледката му бе забавна, ала твърде добре разбираше колко опасен бе избухливият нрав на Кесел. Едноустият бе виждал не един и двама гоблини да умират от жестока смърт, задето не се бяха подчинили на магьосника или просто, за да задоволят вкуса му към извратени удоволствия.

— Пуснете този нещастник на земята! — спокойно нареди Едноустият.

Вербезите нададоха гневни викове и започнаха да мърморят.

— Разбий му мутрата! — извика един.

— Отхапи му носа!

Оркът вече почти не се съпротивляваше, лицето му започваше да посинява. Вербегът, който го държеше, отвърна на заплашителния поглед на Едноустия, после захвърли безпомощната си жертва в краката му.

— Задръж си го! — озъби се той на Едноустия. — Ама ако пак вземе да ми се репчи, ще го разкъсам.

— Писна ми от тая дупка — обади се някакъв вербег от задните редици. — А из долината е пълно с гадни джуджета, дето само чакат да ги изядем.

Останалите също надигнаха гласове.

Едноустият погледна бойците си и видя, че гневът, който кипеше у тях, заплашва да разруши всичко само с един-единствен пристъп на сляпа ярост.

— От утре вечер започваме да излизаме да се поогледаме наоколо — рече в отговор леденият великан; това беше опасен ход и той отлично го знаеше, но ако не предприемеше нищо, катастрофата бе неизбежна. — Само по трима наведнъж… и никой да не знае.

Оркът, успял донякъде да възвърне самообладанието си, чу последните думи и се опита да протестира, ала Едноустият незабавно го накара да замълчи:

— Затваряй си устата, оркско псе! — заповяда той и със зла усмивка погледна вербега, който бе заплашвал вестоносеца. — Или искаш приятелят ми да си похапне?

Великаните завиха от радост и, станали отново другари, започнаха да се тупат по раменете — Едноустият им бе върнал надеждата за битки. Ала съмненията на ледения великан за решението, което бе взел току-що, съвсем не се уталожиха при вида на кръвожадния възторг, обзел вербезите. Отвсякъде долитаха думи като джуджешки пай или джуджешки дробчета по селски (все имена на различни ястия с месо от джуджета), посрещани с одобрителни възгласи.