Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Любимец на Иаков от децата му е бил Йосиф, на когото той подарил много красива дреха. Йосиф е оставил подире си благочестивата репутация на тълкувател на сънища. Той стъпил много отрано на този път: на седемнадесетата си година Йосиф вече учудвал с това своите близки. За негово нещастие той имал наивността да тълкува на глас собствените си сънища, а според тези сънища всякога излизало, че съдбата трябва да го възвеличи и да унижи неговите единадесет братя. Веднъж му се присънило, че когато връзвали в полето снопи, неговият сноп се изправил и продължавал да стои, а снопите на братята му паднали пред него. Друг път слънцето, луната и единадесет звезди дошли насън да му засвидетелствуват своето най-дълбоко почитание.
Тази мания на Йосиф почнала в края на краищата да ядосва братята му. И когато една прекрасна сутрин Иаков го изпратил при тях в долината Дофан, където те пасели добитъка, деветте му братя замислили да свършат с този самохвалко. Рувим обаче се възпротивил на убийството. Затова те само разсъблекли Йосиф и го хвърлили на дъното на една пресъхнала яма. В това време се приближил керван на търговци. Напълно по библейски „свещеният“ автор бърка, наричайки ги последователно ту измаилтяни, ту мадианитяни, което далече не е едно и също, но на това ние няма да се спираме.
Почувствувал угризение на съвестта при мисълта, че юношата може да умре от глад на дъното на кладенеца, Иуда предложил на братята да извършат малка търговска сделка, предмет на която бил Йосиф: да продадат непоносимия бърборко в робство. Това щяло да бъде сравнително човеколюбиво и изгодно.
Бива! Измаилтяните, или мадианитяните, купили юношата за двадесет сребърни монети. Извлекли Йосиф от кладенеца и търговците, получили стоката, го откарали със себе си.
Рувим и Вениамин не участвували в тази сделка. Вениамин като малък седял у дома, а колкото се отнася до Рувим, той се отстранил от братята си — авторът не казва защо, — щом Йосиф бил спуснат в ямата, и не присъствувал, когато се сключвала сделката с минаващите търговци. Разказът позволява дори да се заключи, че Рувим е имал тайното намерение да освободи Йосиф от кладенеца и да го върне в бащиния дом. Той бил много огорчен, когато намерил ямата празна. Дотичал при братята и им казал: „момчето няма, ами аз, къде да се дяна?“ Но те, лицемерни и хитри като служителите на религията, вече успели да напръскат с прясна козя кръв прекрасната разноцветна дреха на брата си и я изпратили на Иаков с думите: „Намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?“
Иаков извикал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан.“ Старикът бил в отчаяние. Първоначално той си разкъсал дрехата, а после „препаса вретище около кръста си и оплаква сина си много дни“. Насълзен, той не преставал да повтаря: „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята“ (Битие, гл. 37, ст. 33–35).
А търговците отвели Йосиф надалеч в Египет и там го продали на един високопоставен царедворец. „Свещеният“ автор го нарича: „Потифар, царедворец на фараона, началник на евнусите“.52 А по-нататък в една от следващите глави „Битието“ съобщава, че този евнух имал жена и дъщеря.
Но да не избързваме напред. Докато Йосиф живеел в робство у Потифар, в семейството на Иуда, четвъртия син на Иаков, се разиграла цяла серия от много важни, благочестиви, религиозно-назидателни събития:
„В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец на име Хира. И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа, взе я и влезе при нея“ (Битие, гл. 38, ст. 1–2).
Прави впечатление обстоятелството, че колкото всевишният и да забранявал на патриарсите да вземат за жени идолопоклонки и особено проклетите хананейки, патриарсите упорито вършат своето. Това никак не им пречи да остават любимци на бога. Впоследствие, приемайки всичките глупости и гадости на Библията, християните направили за родословието на Исус най-зашеметяващ избор: те изпълнили списъка на прадедите му с езичници и прелюбодейци.53
„И тя зачена и роди син; и той го нарече Ир.
И пак зачена и роди син; и го нарече с име Онан.
Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
И взе Иуда за първородния си син Ир жена, на име Тамар.
Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на господа; и го умъртви господ.“ (Битие, гл. 38, ст. 3–7).
Богословите дълго се изхитряли да проникнат в постъпките на Ир, за които Библията говори толкова малко. Вземайки под внимание края на тази история и напомняйки, че бог е искал да произведе от Иуда своя „месия“ Христос, богословите благочестиво предполагат, че той живял с жена си… по содомски образец. Бог убил Ир, казват те, защото действувал така, че да няма деца. Доказателството за това е в самия текст на „свещеното писание“: „лош пред очите на господа“. А това е именно изразът, който бог използвал, като изливал гнева си върху содомчани.
52
Българският текст на Библията казва: „мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите“ (Битие, гл. 37, ст. 36). Църковнославянският текст, както и латинският текст съобщават: „мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Пантефрей, фараоновия евнух, архюмагяра“.
53
В числото на прадедите на Иисус са отбелязани преди всичко търгуващите с жените си Авраам и Исаак; по-нататък Фарес, роден от кръвосмесителната връзка на Тамар със свекъра си Иуда; Вооз, неин родственик; Соломон, роден от съблазнената от Давид Вирсавия, жена на „генерал“ Урий (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 2, 3, 5, 6).