Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Чудесно.
Могард се заклатушка из стаята — оглеждаше апаратурата, прелистваше бележниците и се взираше в праховете. Върна се обратно при тях точно когато Еймър подаваше чашата на Самона.
— Отлично, отлично. Имате превъзходна лаборатория, майстор Еймър.
— Благодаря — прие с поклон комплимента Еймър. Могард посегна към лавицата и разлисти друг бележник.
— Да, наистина! Натрупали сте поразително много знания, майстор Еймър. — И след малко добави замислено: — Дори прекалено много.
— О? — изненада се Еймър. — Мога ли да запитам точно как би трябвало да тълкувам подобно твърдение?
Могард въздъхна — или по-точно изхриптя — и върна бележника на мястото му.
— Ако не греша, вие не сте член на Братството, майстор Еймър?
— Братството ли?
— Това ще рече, че сте събирали знанията си без помощта на някое… м-м… същество?
— Разбира се. Всичко е плод на собствените ми усилия — не без гордост отвърна Еймър.
— А! Тъкмо от това се боях. Сигурен съм, майстор Еймър, че разбирате затрудненото ни положение. Ние не можем да разрешим на един… м-м… непосветен да практикува.
Погледът на Еймър застина.
— Не знам да имате някакви пълномощия в това отношение.
— Формално може би сте прав — озъби се Могард в усмивка. — Но разполагаме с възможности за въздействие върху хора, които не са съгласни с нас. Положително сте разбрали, че прогонването ви от Салем не беше чисто спонтанен акт.
— Естествено, благопристойните граждани не си измислиха сами, че съм магьосник — намръщи се Еймър. — Известно ми е, че Самона им го е подхвърлила…
— Но вие с положителност сте се досетили, че една жена, тъй млада и с тъй слабо влияние, не би могла да организира такова мощно брожение — пристъпи към него Могард. — Естествено, тя получи сериозна подкрепа от някои изключително влиятелни граждани, изключително влиятелни.
— Като… Гуди Коистър и Секстън Кериър ли?
— И от тях, да — закима енергично Могард. — И от други някои — все състоятелни граждани.
— И все членове на вашето дружество.
— Не моето, не. Моето дружество е другаде. Но на салемското дружество — да. Всъщност ние предпочитахме краят да е фатален…
Самона го погледна изумена.
— … така че проблемът, който представлявате, да получи окончателното си разрешение — но за нещастие вие се оказахте по-хитър от тълпата.
— Акцията беше лошо замислена — смръщи вежди Еймър. — И всичко ще ви се върне — рано или късно.
— О, мисля, че ни подценявате — както и ние ви подценихме. Да, знанията и уменията, които демонстрирате, правят от вас много голям проблем.
— Е, благодаря все пак!
— Но ви уверявам, че те са и голяма заплаха — поради което се налага да ви обезвредим.
— Мога ли да попитам как възнамерявате да го направите? — усмихна се бавно Еймър.
Могард сгърчи замислено издутите си устни.
— Малко е необичайно, но човек с вашите способности заслужава по-голямо внимание.
Което значеше, помисли си Еймър, че Могард ще се опита да го принуди да се откаже да служи на Бога и на доброто и да стане член на дружеството.
— Майстор Еймър — ухили се пак Могард, — вашите умения се основават на познаването на известни закони, които сте открили чрез своите проучвания, прав ли съм?
— Напълно.
— Тогава сте наясно какви ще са последиците, ако тези закони временно престанат да действат в дадено пространство, където се намирате вие и което винаги е около вас, където и да отидете.
Еймър престана да се усмихва.
— А притежавате ли способността да го направите?
— Да, моят, м-м-м… старши е уредил всичко.
— И няма да се поколебаете да се възползвате от това?
— Разбира се, че не — ухили се още по-широко Могард. — Освен ако не решите да кандидатствате за членство в Братството.
— Разбирам — каза спокойно Еймър, но лицето му пребледня. — И ако не го сторя, ще ме лишите от силата ми, като блокирате всички естествени и свръхестествени закони в непосредственото ми обкръжение.
— Правилно сте разбрали.
— Силите, които поддържат най-фините връзки в материята, ще се разпаднат — и всичко около мен ще се превърне в прах.
— Толкова ситен, че ще бъде невидим.
— Включително и храната.
— А-а, виждам, че сте схванали главното — закиска се Могард.
— Накратко: ако откажа да продам душата си, ще умра от бавна гладна смърт.
— С положителност! Удивителна схватливост, господине! Наистина ви се възхищавам.
— Да умре от глад! — извърна се рязко към магьосника Самона с побеляло лице и треперещи устни. — Не, Могард! Ти каза, че само ще отнемеш силата му!
— Вярно е, скъпа, но не знаех, че е натрупал толкова много мъдрост.