Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Няма да ти разреша да му причиниш зло!
Очите му проблеснаха и той се заклатушка към нея с хипнотизиращ поглед.
— О, само се опитай да ми попречиш, миличка! — изръмжа Могард. — В такъв случай ще се наложи да вземем дисциплинарни мерки по мой избор.
Самона се дръпна погнусена и разтреперана, но кикотещият се Могард се приближи още по-плътно към нея.
— Остави я на мира! — викна Еймър, размахвайки ръжена.
Могард се завъртя и се заклати към Еймър, а кикотът му ставаше все по-истеричен.
— Значи и ти искаш да изпробваш силите ми?
Костелива ръка сграбчи Еймър за китката. Той погледна надолу и видя проблясващите очни кухини на Смъртта.
— Освободи ме! — прошепна гневно тя. — Освободи ме и ще те отърва от него завинаги!
Еймър погледна към Самона, която се бе притиснала до стената бледа и разтреперана. Бавно поклати глава.
— Не ставай глупак! — изсъска Смъртта и добави презрително: — Не се притеснявай, тези двамата ме убедиха, че не си никакъв магьосник.
Еймър пак поклати глава.
— Но защо?
Гласът й бе прегракнал от ярост, но видя, че Еймър е вторачил поглед във вещицата, а не в магьосника. Отпусна се в креслото и изгледа сърдито алхимика.
— Сега разбирам — каза горчиво Смъртта. — Ето така стават безсилни мъжете. Имах по-добро мнение за теб, Еймър.
— Хайде, господине! — изграчи Могард. — Ще сложите ли името си в нашата книга? Или предпочитате да умрете?
Твърда непоколебимост облада Еймър. Той се изправи в цял ръст и погледна магьосника с каменно лице.
— Никога не съм правил сделки с дявола, майстор Могард, и нямам намерение да го правя и сега — дори с цената на живота си.
— Както искаш — изкикоти се Могард с глас, който напомняше пращенето на съчки в огъня.
Магьосникът протегна ръка, изрече някаква многосрична дума, състояща се предимно от съгласни и Еймър видя предметите около него да се разпадат заедно с естествените и свръхестествените закони. За секунди всичко се превърна на прах.
Включително и миниатюрният скелет, жицата, масата — а заедно с тях и заклинанието, което държеше Смъртта подвластна.
Тя светкавично се изправи и костеливата й ръка се сключи около шията на Могард. Магьосникът се извърна, надникна в пламтящите очни кухини и преди да осъзнае ужаса от гледката, тялото му се сгърчи.
— Виждаш какво прави малодушието, Еймър — каза Смъртта. — Ако ме беше освободил, когато те помолих, можех да пощадя твоята вещица заради теб. Но сега ще дойде с мен.
И пристъпи към Самона.
— Почакай! — извика Еймър. — Дай й още една възможност. Не можеш ли да я пощадиш, ако се откаже от магьосничеството?
Смъртта се спря и впи блестящия си поглед в Самона.
— Абсентът беше отличен. За последен път ще бъда милостива.
Еймър въздъхна облекчено.
— Хайде, дяволице! — подкани я Смъртта. — Какво избираш? Живота или проклятието?
Самона изгледа Смъртта, след това и Еймър, отдръпна се от стената и разкърши гръб.
— Май нямам голям избор, а? — Тя хвърли изпълнен с омраза поглед към Еймър. — Добре, отричам се от мрака.
— Това е достатъчно!
Смъртта закрачи към вратата, влачейки Могард като парцалена кукла. Сложи ръка на резето и се обърна към Еймър:
— Сбогом, алхимико. Успя да спечелиш вещицата си. Но ти пожелавам късмет, защото направи лоша сделка.
След което блъсна вратата и с две огромни крачки изчезна в бурната нощ. Стаята възвърна предишния си облик, но само за секунда. Вятърът нададе радостен крясък и се втурна вътре.
Обиколи всяко ъгълче, обърна мебелите, строши стъкларията и победоносно захвърли бележниците в огъня. Накрая раздуха пламъците, пищейки от удоволствие.
Еймър успя да се добере до вратата и я затръшна. Вятърът изстена яростно, когато тя го заклещи, и изригна най-изтънчените проклятия, докато алхимикът поставяше резето.
Еймър се облегна на вратата и си пое дъх. И готов да я разкъса, усмихнат погледна Самона. Но усмивката му мигновено се стопи, защото вятърът бе отметнал черните й коси и върху него се стовари цялата мощ на женствеността й.
Самона сви вежди озадачена — никога досега не я бе гледал така.
— К’во става? — попита Уилоу.
— Защитното ми хапче — задъхваше се Еймър. — Действието му премина преди час!
И в този момент Самона си даде сметка за своето превъзходство. Пристъпи решително към него с усмивка на уста и победоносно грейнали очи и алчно прилепи устни към неговите в дълбока целувка.
Нека оставим в ръцете й нашия приятел Еймър, най-после окончателно и непоправимо омагьосан.
Мерседес Лаки
Панаирът на свирачите