Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Щеше ли Иван Ксав да я запознае с майка си, когато пристигнеха във Ворбар Султана? И не трябваше ли да й кажат за развода, преди да споменат за женитбата?
Докато Тедж смилаше информацията и изтръпваше от последствията, Морозов събра отломките от обяда им на един поднос и го изнесе в коридора. Когато се върна, мислите му очевидно се бяха насочили обратно в коловоза на непосредствените му задължения, защото се усмихна и попита:
— Винаги съм се чудил как на баронесата й е хрумнало да създаде вас, Бижутата, Риш? Такъв проект сигурно е бил изключително вълнуващ за нея…
Което беше знак, че е време Тедж да събере разпилените си мисли и да ги съсредоточи върху избора между истини, полуистини и откровени заобикалки — отново, — а Иван Ксав да избута на заден план в главата си. Където той натежа застрашително. Като несмилаема буца тесто в стомаха например.
Точно както Иван се беше надявал, Десплейнс не устоя на примамливото изкушение и неочакваната инспекция отклони трайно — или поне за следващите няколко часа — вниманието му от съмнителните лични дела на ворския му адютант, особено след като откриха първия товарен контейнер, докато контрабандистите се опитваха да го скрият под една фалшива антена. След което се разрази истински хаос, хора от Службата за сигурност плъзнаха навсякъде, изненаданите контрабандисти хукнаха да се крият из кораба, капитанът на „Канциан“ полудя и хукна да ги гони, син-червен от гняв и страх, задето не е надушил престъпната схема, разигравала се буквално под носа му. Иван се сля доволно с фона, документираше цирка и си водеше бележки като образцов адмиралски адютант. В края на дългия ден адмирал Десплейнс и неговите Конници се бяха издигнали в очите на корабния екипаж и на голяма част от персонала на орбиталната станция до висотата на супергерои, надарени със свръхчовешка прозорливост от някой отмъстителен бог. Но понеже Десплейнс и неговите инспектори все пак бяха хора, неочакваният успех и страхопочитанието, което четяха в очите на околните, се отрази благотворно на самочувствието и настроението им.
Когато се настаниха в совалката за обратния полет до наземния щаб, Десплейнс беше някак почти… омекнал. И когато този път махна на Иван да седне срещу него, жестът приличаше на дружеска покана. После облегна глава назад да се наслади на приятната умора. Уви, само след миг-два отвори отново очи и изгледа своя адютант някак развеселено.
— Добра работа свърши днес, Иване. Очевидно от време на време и от теб има полза.
— Благодаря ви, сър.
— И си помислих, че… няма значение. Задължен съм ти.
„Иване“ беше добре. Адмиралът му викаше „Иване“, когато беше доволен от него, „Ворпатрил“, когато беше в неутрално настроение, и „капитане“, когато му беше ядосан. Така че моментът изглеждаше благоприятен Иван да подхване другата тема. А предвид краткия полет моментът беше не просто благоприятен, а и единственият възможен в непосредствено бъдеще. „Давай“. Пое си дълбоко дъх.
— Радвам се, че мислите така, сър. Истината е, че в момента имам нужда от лична услуга. Която има връзка с днешните събития. — Махна с ръка, обхващайки совалката, инспекторите и по подразбиране случилото се на „Канциан“.
— О? — реагира неутрално Десплейнс. Явно не искаше да се ангажира с прибързани обещания, но все пак кимна на Иван да продължи.
— Нужно ми е разрешение да се оженя, както и два придружителски ваучера за полет от Комар до Бараяр.
Десплейнс се опули.
— Иване! Това е много внезапно. Нищо не си споменал… някое комарско момиче ли? В което няма нищо лошо, разбира се, даже излиза на мода сякаш, но… майка ти знае ли за това?
— Със задна дата, от вчера — добави Иван, преди адмиралът да е доразвил фабулата за тайна междупланетна любов.
Десплейнс застина. Изправи гръб. И продължи доста по-хладно:
— Разбирам. И кога точно се състоя венчавката, Ворпатрил?
Още не беше превключил на „капитане“, значи не всичко беше изгубено, реши Иван.
— Рано тази сутрин, сър. Така че разрешение с днешна дата сигурно също ще свърши работа, но едва ли ще остане време да го издадете, след като кацнем.
— Я по-добре започни от началото.
— Точно това смятах да направя, сър. — Иван подкара решително мислите си в една посока — как да струпа вината максимално върху Биърли. По традиция отдел Операции нямаше нищо против да обвинява ИмпСи за всеки провал, от дребните до монументалните. „Да, хвърли вината на отсъстващите, тази стратегия винаги дава резултат“. — Всичко започна преди три дни, когато агент на ИмпСи, работещ под дълбоко прикритие, дойде в апартамента ми да моли за помощ…