През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Взех плодовете в ръка и тръгнах към него. Бързо и без да се сбогува, той офейка.
Присъстващите разбраха, че имам право. Благотворната промяна в състоянието на болната им го показваше и без да им
[#1 Смъртоносен плод; отровна череша.]
[#2 Муха. Бел. нем. изд.]
говоря. Те се впуснаха в изпълнени с почит благодарности, на които сложих край, като бързо се отдалечих. Наредих им, ако има някакво усложнение, веднага да ме извикат.
Когато пристигнах в жилището си, срещнах Мерсинах. Тя изскочи с гневни жестове от кухнята, с огромен черпак в ръка. След нея излетя голям, мокър парцал, който бе запратен така точно, че улучи малките й, проскубани, подобни на кърначета плитки и се уви нежно около достопочетната й глава. Едновременно с това отвътре прозвуча гласът на Халеф:
— Чакай, дърта вещице! — викна й той. — Друг път да не се докосваш до хубавото ми кафе!
Старицата се освободи от влажната прегръдка на парцала и го сви на топка, за да го хвърли обратно, но ме забеляза:
— О, емир, колко хубаво, че идваш! Спаси ме от този разбеснял се човек!
— Какво има, кажи, о, роза на Амадие?
— Хаджи Халеф казва, че намерил в кутията ти моето кафе, а в книжната ми кесия — твоето.
— Истина ли е това?
— Истина? Кълна се в Айша, майката на всички светци, че не съм докосвала кутията ти.
— Така ли, бабо на всички лъжкини и мошеници! — прогърмя от кухнята. Не си бъркала в нашето кафе, за което двеста дирхем ми струваха двайсет и пет пиастри? Ще докажа на сихди, че имам право!
Халеф излезе от кухнята. В дясната си ръка държеше новозакупената кутия за кафе, а в лявата — голяма, отворена книжна кесия.
— Сихди, ти познаваш кафето от Харима. Потърси го къде е!
Прегледах внимателно кутията и кесията.
— То е и в двете, но е размесено с по-некачествени зърна и изсъхнали люспи.
— Виждаш ли, сихди? Купих хубаво харимско, а тук тази баба и прабаба на всички разбойници и бандити ми вари лошо кафе, примесено с люспи. Не ми ли вярваш, че се е докопала до кутията ми?
— Ефенди, ти си могъщ воин, велик учен и най-мъдрият от всички съдии — отговори «Мирта» и размаха парцала пред носа на Хаджията. — Трябва строго да накажеш този баща на злосторник и син на клеветник!
— Да накажеш? — извика изненадан Халеф. — Как се осмеляваш!
— Да! — каза решително старата. — Той се е докопал до кесията ми. Той е смесил кафето, за да позори мен и дома ми!
[#1 77/2 фунта. — Бел. нем. изд.]
— О, ти, образец на всички трийсет и девет порока! — гневеше се сърдито Халеф. — Осмеляваш се да ме обвиниш в кражба? Ако не беше жена, щях да те…
— Спри, Халеф! Престани да се разправяш! Ще отсъдя справедливо! Мерсинах, ти твърдиш, че Хаджи Халеф Омар е смесил двата сорта?
— Да, ефенди!
— С това той е допринесъл случаят да се заплете. Помогни за обратното, като отново разделиш сортовете. Ще погледна след малко и ще отсъдя.
Мерсинах искаше да ми каже, че първо възнамерява да се жалва, но Халеф я изпревари:
— Това трябва да стане веднага, защото се нуждаем от кафето.
— Защо? — попитах.
— Защото имаш гости.
— Кои са?
— Очакват те трима кюрди. Младият мъж, който те посети, е с тях.
— Добре, донеси междувременно друго кафе!
Бързо изкачих стълбите, защото другите двама кюрди можеха да бъдат само затворниците. Предположението ми се потвърди. Когато влязох, те се изправиха и моят познат каза:
— Това е милостивият чужденец, който ви спаси! О, ефенди, мютеселимът прочете думите ти и ми върна бащата и сина!
— Двамата са твоят баща и твоят брат?
— Да. Казвам се Дохуб. Този мъж е баща ми, а другият — моят брат.
— И какво стана с митото и глобата?
— Мютеселимът ни опрости всичко. Само барута и куршумите не получихме обратно. Ефенди, кажи ни само как да ти благодарим?
— Познаваш ли малкоегунда на Спиндури?
— О, много добре! Дъщеря му е жена на нашия бей. Той идва често в Гумри, за да ги посети.
— Той е мой приятел. Бях при него и той ме помоли да поздравя Кадир бей, когато мина през Гумри.
— Ела, господарю, ела при нас! Ти ще бъдеш наш почетен гост!
— Може би ще дойда. Но дотогава ще минат няколко дни. Малкоегундът ми даде пакет, който трябва да предам на Кадир бей. Не искам да го задържам при мен и затова ви моля да го вземете със себе си в Гумри. Поздравете бея и му кажете, че съм негов приятел и че му желая всичко най-добро.
Обърнах се към по-възрастния от двамата освободени. Следите от лишенията в затвора му личаха.