Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Пиша.
Грегер Бакман не беше просто художник. Той бе преди всичко доцент по история на изкуството и автор на редица книги в тази област. Често участваше в обществения дебат и услугите му бяха търсени от големи проектантски фирми. През последната година работеше върху книга за значението на художествената декорация на сградите, като разглеждаше и въпроса защо хората се чувстват добре в някои здания и зле в други. Книгата бе започнала да се видоизменя в изпълнен с неодобрение към функционализма труд, който (както Ерика подозираше) вероятно щеше да предизвика известен смут сред участниците в дебата по въпросите на естетиката.
– Как върви?
– Добре. Чудесно. А при теб?
– Точно приключих с последния брой. Ще го носим в печатницата в четвъртък.
– Поздравления.
– Чувствам се напълно изцедена.
– Звучи сякаш си намислила нещо.
– Планирал ли си нещо за довечера, или ще се разочароваш ужасно, ако не се прибера?
– Предай на Блумквист, че предизвиква съдбата – рече Грегер.
– Не мисля, че му пука.
– Добре. Предай му, че си вещица, която не може да бъде задоволена, и че заради теб ще се състари преждевременно.
– Това вече му е известно.
– В такъв случай ми остава единствено да се самоубия. Ще пиша, докато заспя. Приятно прекарване.
Казаха си довиждане, след което Ерика позвъни на Микаел. Той беше у Даг Свенсон и Мия Бергман в Еншеде и точно приключваше една дискусия относно някои детайли в книгата на Даг. Чудела се, каза му тя, дали е зает през нощта и дали би имал нещо против да помасажира схванатия ѝ гръб.
– Имаш ключ – рече Микаел. – Чувствай се като у дома си.
– Непременно – отвърна му тя. – Ще се видим след някой и друг час.
Отне ѝ десет минути да стигне пеша до улица Белмансгатан. Съблече се, взе си душ и си направи еспресо с машината на Микаел. След това се пъхна в леглото му гола и изпълнена с очакване.
Оптималната наслада за нея би била тройка със съпруга ѝ и Микаел Блумквист. Но с почти стопроцентова сигурност можеше да каже, че това никога няма да се осъществи. Проблемът бе, че Микаел бе толкова изразено хетеросексуален, че тя понякога го дразнеше, като го обвиняваше в хомофобия. Той изобщо не проявяваше интерес към мъже. Явно човек не може да получи всичко.
РУСИЯТ ВЕЛИКАН смръщи ядно вежди, докато внимателно шофираше автомобила си с около петнайсет километра в час по един толкова зле поддържан горски път, че за миг дори си помисли да не би да е разбрал погрешно описанието, което му бяха дали. Точно започваше да се свечерява, когато пътят най-накрая се разшири и той зърна хижата. Великанът паркира, изгаси мотора и се огледа. Трябваше да измине още около петдесет метра.
Намираше се в близост до остров Стархолмен, което не бе никак далеч от Мариефред. Хижата бе съвсем обикновена. Бе построена през петдесетте години на миналия век и се намираше насред гората. Между дърветата се виждаше проблясваща ивица лед по езерото Меларен.
Великанът изобщо не можеше да разбере кой би искал да прекара свободното си време в тази изолирана дъбрава. Затвори вратата на колата след себе си и изведнъж го обзе неприятно чувство. Гората му се струваше някак враждебна и застрашително надвиснала. Тръгна към двора на хижата, но изведнъж чу някакво пращене и спря на място.
Мъжът втренчи поглед в гората. Бе тиха и безветрена вечер. Постоя така две минути, изнервен до крайност, преди с крайчеца на окото си да забележи силует, който внезапно се раздвижи между дърветата. Когато фокусира поглед върху него, силуетът вече стоеше напълно неподвижно на около трийсет метра навътре в гората и го гледаше втренчено.
Русият великан леко се паникьоса. Опита се да различи нещо. Видя мрачно кокалесто лице. Съществото явно бе джудже, около метър високо, и носеше камуфлажно облекло, което сякаш бе скроено от елхови клони и мъх. Баварско горско джудже? Ирландски леприкон? Колко опасни бяха те?
Русият великан стаи дъх и усети как косата по тила му настръхва.
След това примижа силно с очи и разтърси глава. Когато отново погледна към съществото, то се бе изместило на десетина метра вдясно. Там няма нищо. Въобразявам си. И все пак ясно можеше да го различи между дърветата. Внезапно съществото се размърда и започна да се приближава. Придвижваше се доста бързо и рязко в полукръг, за да заеме позиция за атака.
Русият великан припряно извървя последните метри до хижата. Почука на вратата малко по-силно и по-настойчиво от обикновено. Обзелата го паника се изпари в мига, в който чу шума, издаван от движещото се вътре човешко същество. Погледна назад през рамо. Там нямаше нищо.