Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Великанът обаче въздъхна с облекчение едва когато вратата се отвори. Адвокат Нилс Бюрман го поздрави учтиво и го покани да влезе.
МИРИАМ ВУ ВЪЗДЪХНА ОБЛЕКЧЕНО, когато се прибра, след като бе свалила до стаята за обемист боклук в мазето и последния найлонов чувал с вещи на Лисбет Саландер. Апартаментът бе искрящо чист и ухаеше на препарат за почистване, боя и току-що сварено кафе. Последното бе дело на Лисбет. Тя седеше на една табуретка и наблюдаваше замислено голия апартамент, от който пердетата, килимите, купоните за отстъпка в различни магазини, натрупани върху хладилника, и обичайният куп боклуци в коридора бяха изчезнали като след замахване с магическа пръчка. Не можеше да се начуди колко голям е всъщност апартаментът.
Мириам Ву и Лисбет Саландер нямаха еднакви предпочитания нито по отношение на дрехите, нито по отношение на обзавеждането или украсата. Поправка: Мириам Ву имаше добър вкус и твърдо мнение относно това как трябва да изглежда апартаментът, в който ще живее, кои мебели иска да купи и кои дрехи стават за носене. Според Мими Лисбет Саландер бе тотално лишена от вкус.
След като бе дошла да инспектира апартамента на Лисбет на улица Лундагатан с окото на потенциален купувач, двете обсъдиха ситуацията и Мими реши, че повечето от вещите на Лисбет вече нямат място тук. Преди всичко ужасният мръсен кафяв диван от дневната. Би ли искала Лисбет да запази нещо? Не. След това Мими отдели няколко почивни дни и по няколко часа всяка вечер в продължение на две седмици, за да изхвърли старите, събирани от кофите за боклук мебели, да почисти шкафовете, да изтърка пода и ваната и да пребоядиса стените в кухнята, дневната, спалнята и коридора, да лакира паркета в дневната.
Подобни дейности изобщо не можеха да заинтригуват Лисбет, ала тя все пак идваше от време на време и наблюдаваше с възхищение Мими. След като приключи с всичко, апартаментът остана съвсем празен, като се изключи една поизтъркана масивна кухненска маса, която Мими възнамеряваше да шлифова и лакира, две здрави табуретки, прибрани от Лисбет след едно почистване на тавана в блока, и една солидна етажерка в дневната, от която Мими смяташе, че може да има някаква полза.
– Ще се нанеса през уикенда. Сигурна ли си, че не си размислила?
– Нямам нужда от апартамента.
– Ама той е страхотен. Имам предвид, че може и да има по-големи и луксозни апартаменти, но този се намира в центъра на Сьодермалм, а наемът е нищожен. Лисбет, изпускаш цяло състояние, ако не го продадеш.
– Имам достатъчно пари, за да живея.
Мими замълча, тъй като не бе сигурна как точно трябваше да тълкува откъслечната информация, която ѝ даваше Лисбет.
– Къде ще живееш?
Лисбет не отговори.
– Приемаш ли гости?
– Точно сега не.
Лисбет отвори чантата си и извади някакъв документ, който бутна към Мими.
– Уредила съм договора с жилищното сдружение. Най-простият вариант е да те запиша като мой партньор на семейни начала и да ти продам половината апартамент. Срещу сумата от една крона. Трябва единствено да подпишеш договора.
Мими взе химикалката, постави подписа си и вписа личните си данни в договора.
– Това ли е всичко?
– Да.
– Лисбет, вярно е, че винаги съм те смятала за малко луда, но съзнаваш ли, че в този момент ми подари половината от апартамента си? Аз много бих искала да имам собствено жилище, но същевременно не желая да се озова в ситуация, при която ти внезапно да размислиш и между нас да възникнат проблеми.
– Това никога няма да се случи. Искам да живееш тук. Това ми харесва.
– Безплатно? Без никаква компенсация? Ти не си наред.
– Ще проверяваш пощата ми. Това е условието.
– Което вероятно ще ми отнема четири секунди седмично. Смяташ ли да се отбиваш от време на време за секс?
Лисбет фиксира Мими с очи. Остана мълчалива известно време.
– Много би ми се искало, но това не е част от договора. Можеш да ме отрежеш, когато пожелаеш.
Мими въздъхна.
– А пък аз вече очаквах с нетърпение новата си роля на държанка. Нали знаеш, да ми предоставиш апартамент, да ми плащаш наема и да се примъкваш от време на време, за да се позабавляваш в леглото ми.
Помълчаха известно време. След това Мими се изправи решително, отиде в дневната и загаси крушката.
– Ела тук.
Лисбет я последва.
– Никога досега не съм правила секс на пода на току-що измазан апартамент без никаква мебелировка. Веднъж гледах един филм с Марлон Брандо, в който една двойка направи така в Париж.
Лисбет хвърли поглед към пода.
– Искам да си поиграем малко. Имаш ли желание?
– Почти винаги имам.
– Тази вечер смятам да се вживея в ролята на доминираща кучка. Аз решавам. Събличай се.