Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Той бе казал, че къщата принадлежи на него. И че трябва да се реши някакво съдебно дело. Ако бяха отсъдили в полза на Ребека, какво би станало? Рупърт нямаше да наследи къщата и всичко останало, свързано с нея, така че трябваше някак си да изкарва собствени пари. И вместо да се опита да ги изработи сам при „Бенсън и Бейли“ или някъде другаде, той просто бе решил да открадне нейните. Лита усети как пламва от гняв, независимо от хладината в библиотеката. Вероятно тогава бе започнал да се държи странно с нея. След като вече не е искал да се жени за нея… бе решил да я ограби. Внезапно Лита проумя, че „Модерна реклама“ може би изобщо не е съществувала реално. Просто бе основал една нова „компания“, за да я накара да подпише онзи проклет документ, с който се уреждаше превеждането на парите, и да й ги вземе всичките.
И сега тя се озоваваше там, откъдето бе започнала, без да се броят няколкото хиляди долара.
Погледна към диаманта, който проблясваше на лявата й ръка. Беше й казал, че може да го задържи. Да, страхотно — колко благородно от негова страна! Свали го и го пъхна в джоба си. Веднага щеше да го продаде. Нямаше намерение да му го връща. Вече не можеше да си позволи показни жестове.
Нуждаеше се от всеки цент, за да си отмъсти. Споменът за Беки, застанала високо горе, наблюдавайки я как плаче, студеното й самодоволно изражение накара лакираните пръсти на Лита да се свият в юмрук под масата. Мразеше я — нея и огромната й стара къща, благородния й баща, и заедно с онзи човек на гарата, който толкова небрежно бе предположил, че тя ще отнеме мъжа на Лита. Не че той знаеше нещо, но… „в тяхната класа се поддържат един друг“. Точно така. Ребека бе достатъчно добра, с достатъчно благороден произход достатъчно руса за Рупърт, за разлика от нея. Той нямаше да рискува с нея, след като разполагаше с Ребека. И в какво се бе превърнала Лита? В поредното момиче, което прави сцени — като онази кукла в клуба, която Рупърт бе прогонил. Бузите й пламнаха. Гласът му звучеше твърдо, докато я гледаше с пълно презрение. „Само излагаш себе си.“
Сега разбираше защо онова момиче в клуба я бе нарекло нещастница. Наистина се бе изложила, позволявайки на Рупърт да я разплаче и на Ребека Ланкастър да я наблюдава така, сякаш е научен експеримент. Мисли за Ребека толкова дълго, че накрая се почувства страшно изнервена и се наложи да стане и да излезе.
Затвори книгите прекалено шумно и една начумерена библиотекарка се доближи до нея.
— Надявам се, че няма някакъв проблем? — прошепна тя остро.
Лита я погледна, без изобщо да я забелязва, и отвърна:
— Няма да има.
По време на обратния полет Лита обмисляше как ще постъпи. Купи си британското издание на „Вог“ и го прелисти. Логичният на пръв поглед отговор бе да продължи да работи като модел, да направи още реклами и да спечели много пари. Но това някак си не я привличаше. Струваше й се като връщане назад. Спомни си какво бе казала на Бил за рекламата на „Коста Рика“… как се бе присмивала на другите момичета, че са прехвърлили двайсет и пет. Не искаше и нея да я смятат за изхабена, преди да е навършила трийсет. Да получава по-малко пари, да й възлагат все по-лоши поръчки… и накрая от агенцията дори да не искат да отговарят на обажданията й…
В никакъв случай. Такъв живот не беше за нея. Лита си спомни за училището, за това как искаше да използва ума си. Красотата й щеше да отмине. Потрепери при мисълта, че един ден ще стане на трийсет. Господи, това значеше да остарее! Искаше да е постигнала нещо, преди да е чак толкова стара.
Това бе последната от тийнейджърските й години и щеше да е последната, в която работи като модел. Бил трябваше да й намери още няколко големи поръчки. Само колкото да изкара достатъчно пари, за да стъпи на краката си, да си купи нов апартамент. Ще купи имот в града и ще използва времето си да реши какво иска да прави в живота.
Рупърт имаше право. Точно сега наистина не можеше да си позволи да наеме адвокат, за да го съди. Но както се казваше в поговорката, отмъщението е ястие, което е най-вкусно, когато е студено. Лита можеше да чака. Искаше нещо повече от триста хиляди долара. Искаше пълното му унищожение.
И това на Ребека Ланкастър.
— Да се оттеглиш? — Бил Фишър изгледа Лита стреснато. — Миличка, не можеш. Ти си от най-печелившите ни клиенти. Направи толкова много пари.
Само ако знаеше!
— Така е. — Лита се опита да си придаде незаинтересован вид. — Но, Бил, искам да се занимавам с нещо друго.
— Ти не знаеш да правиш нищо друго.
— Ако се откажа след пет години, ще съм на двайсет и пет и няма да имам опит в нищо друго. И какво ще стане тогава? Ще получа работа по милост тук като твоя секретарка? — Лита поклати глава. — Нямам такова намерение. Ще продължа нататък.