В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Мисля, че вече зная защо са държали толкова много да получат това тук непокътнато — каза тя тихо.
Барлър я погледна въпросително, без да каже нищо.
— Това е нещо като копие на североамериканската НОРАД — прошепна Черити.
Барлър отново я погледна въпросително, без да каже нищо.
— Може и да се заблуждавам, но съм доста сигурна, че тук долу е закодиран почти целия архив на НАТО. — Тя посочи с ръка към екрана. — Всеки оръжеен склад, всяко летище, всяка секретна база… Чисто и просто всичко.
— Боя се, че не разбирам нищо — каза Барлър.
Черити посочи развълнувано към екрана.
— Те ни победиха, Барлър — каза тя възбудено. — А ние даже им помогнахме, като им отворихме вратата. Те парализираха цялата ни отбранителна система с един удар, но тя все още съществува. Разбирате ли? Всичко стана прекалено бързо, за да можем наистина да се съпротивляваме, но по-голямата част от онова, което притежавахме, е все още налице.
— Искате да кажете… оръжията? — попита Барлър.
— Оръжия, самолети, кораби, складове, резервоари за горива… Каквото си щете. Навремето имаше доста секретни бази и мисля, че когато военните са разбрали, че губят борбата, са скрили още повече неща.
Очите на Барлър се разшириха, сякаш той едва в този момент беше разбрал какво всъщност означава находката им.
— А това тук е…
— Всичко е записано — потвърди Черити. — В тези компютри е записано точното разположение на всяка секретна база и на всеки склад, който е съществувал на територията на Западна Европа.
— Но тогава… — Гласът на Барлър секна от вълнение. — Тогава би могло да се въоръжи цяла една армия.
— Теоретично да — произнесе тихо Черити.
— Какво означава това?
— Не знам как можем да се доберем до тази информация — Черити обхвана с жест цялото помещение. — Повечето от нещата вероятно не функционират вече. А и почти всички данни са закодирани.
— Бихте ли могли да се справите? — попита Барлър.
Черити се усмихна мрачно.
— Ако разбирах малко повече от компютри и ако имах достатъчно време…
— Колко време? — настоя да разбере Барлър.
— Спомнете си отговора ми на Жан, когато попита колко време ще му трябва, за да разкрие тайната на танка! — каза Черити вместо директен отговор.
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, че сигурно ще бъде доста трудно да използваме наистина това, което открихме тук. — Тя въздъхна. — Съжалявам, ако ще ви разочаровам, но всичко това… — Тя сви рамене. — Може би така е по-добре.
— Разполагаме с няколко души, които разбират от компютри — отбеляза замислено Барлър.
— Дори и така да е — Черити отново сви рамене и се отвърна от пулта. — Повярвайте ми, Барлър, няма да имате голяма полза от това. Дори не можете да се измъкнете от този град.
— Вярно е — отвърна Барлър. Лицето му внезапно потъмня от гняв. — Защото сме беззащитни. Защото живеем, само доколкото те ни позволяват това. Можем ли да се борим с тях само с това? — Той тупна ядосано с длан по кобура на пистолета, окачен на колана му. — Ако разполагахме с повече от ония танкове, като този, който Жан намери на острова, или пък ако имахме прилични снаряди…
Черити преглътна отговора, който трептеше на езика й. Тя разбираше реакцията на Барлър, която я настройваше по-скоро тъжно. Войната с нашествениците не можеше да бъде спечелена с помощта на оръжия.
— Не става дума само за това — продължи Барлър. — Знам какво е представлявало НАТО. Военните са оставили не само оръжия. Има толкова много неща, които са ни нужни, толкова много неща, които бихме могли да научим тук — и всичко това се намира тук.
Да — въздъхна Черити. — Само че не зная какво да правим с него.
— Имаме време — възрази Барлър. — Вие и вашите приятели можете да останете при нас. Можете да ни помогнете.
— Боя се, че точно това не можем да направим — отвърна отпаднало Черити. — Ще бъдем само заплаха за вас. Рано или късно те ще разберат къде се намираме и тогава ще пристигнат и ще почнат да ни търсят.
— Рано или късно, може би — отвърна Барлър — но дотогава може да ни помогнете. И ние на вас. — Той се поколеба за момент, а след това попита: — Можете ли да изключите тази микровълнова бариера?
Черити кимна.
— Моля ви да го направите в такъв случай — каза Барлър. — Ще изпратя няколко души тук, които разбират от тези апаратури. А ако искате — добави той, — ще изчакам до момента, в който напуснете града.