И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Виж — показа й Каранео фотографии на симпатични гимназистки, повечето снимани импровизирано в двора на „Робърт Луис Стивънсън“. Нямаше обаче разголени или в неприлични пози, нито пък снимки от съблекалнята или баните.
Катрин ги показа на Соня и я попита дали познава момичетата. Родителите нямаха представа.
Данс осъзна, че е виждала едно от децата — в новинарската емисия за катастрофата на девети юни. Кейтлин Гарднър — оцелялото момиче. Снимката беше по-традиционна от останалите. Кейтлин гледаше към обектива и се усмихваше мило. Данс обърна картончето и от другата страна забеляза част от фотография на спортен отбор. Травис я беше изрязал от албум.
Дали е помолил да му я даде и тя е отказала? Или се е срамувал дори да я поиска?
Агентите търсиха половин час, но не намериха нищо, което да им подскаже къде се укрива Травис; нито телефони, нито имейл адреси, нито имена на приятели. Травис нямаше бележник с адреси или дневник.
Данс реши да разгледа лаптопа на Травис. Вдигна капака. Екранът веднага светна. Тя не се изненада, че компютърът й поиска парола. Попита баща му дали я знае.
— Как не! — махна с ръка Боб. — Това е проблемът, нали? Прекаляването с игрите. Насилието. Застрелват и колят хора, какво ли не правят.
Чашата на търпението на Соня явно преля.
— И ти си играл на войници като малък. Разказвал си ми. Такива са момчетата. Но не стават задължително убийци…
— Времената бяха други — измърмори Боб Бригам. — По-спокойни, по-здравословни. Преструвахме се, че убиваме само индианци или виетконгци. Не нормални хора.
Понесли лаптопа, бележниците, кутията с парите и стотици принтирани листове и скици, Каранео и Данс се запътиха към вратата.
— Хрумвало ли ви е нещо? — попита Соня.
Катрин спря и се обърна.
— Че дори да го е направил, да е нападнал тези момичета, вината не е негова. Всички ужасни неща, които наговориха, са го извадили от равновесие. Те нападаха него, обиждаха го, злословеха. А моят Травис не каза и една лоша дума срещу тях. — С усилие на волята Соня Бригам удържаше сълзите. — Той е жертвата.
16.
На магистралата за Салинас, недалеч от прекрасната писта „Лагуна Сека“, Катрин Данс натисна спирачките на форда пред строител, вдигнал преносим знак „Стоп“. Два големи булдозера прекосяваха шосето, изстрелвайки червеникав прахоляк във въздуха.
Тя говореше по телефона с полицай Дейвид Рейнолдс — младежът, който им донесе компютъра на Тами. Рей Каранео беше избързал към криминалния отдел в Салинас да остави лаптопа на Травис за обработка за следи.
— Включих го — каза Рейнолдс. — И взех отпечатъци. О, и може би съм се престарал, агент Данс, но го пробвах и за експлозиви.
Често залагаха бомбени устройства в компютрите — не за да вдигат сгради във въздуха, а да унищожат информацията.
— Добре, Рейнолдс.
Младият полицай определено беше инициативен. Спомни си интелигентните му сини очи и правилното решение да извади батерията от лаптопа на Тами.
— Има отпечатъци на Травис — докладва той. — Открих и други. Проверих ги. Някои са от Самюъл Бригам.
— Братът на момчето.
— Точно така. Другите нямат съответствие в системата. Но са по-големи, вероятно от мъж.
Данс се почуди дали бащата на момчето не се е опитвал да проникне в компютъра.
— С удоволствие ще се помъча да разбия кода, ако желаете. Посещавал съм курсове.
— Оценявам предложението, но Джонатан Боулинг — запознахте се в кабинета ми — е на разположение.
— Разбира се, агент Данс. Както кажете. Къде сте сега?
— Навън, но можеш да го оставиш в Бюрото. Агент Сканлън ще подпише протокола.
— Веднага.
Катрин се озърна нетърпеливо. Кога щеше да я пропусне строителният работник? С учудване забеляза колко разкопано е наоколо — камиони и валяци пореха земята. Предишната седмица, когато мина оттук, нямаше и следа от сегашната трескава дейност.
Това беше големият пътен проект, за който Чилтън споменаваше в блога — пряката отсечка към магистрала № 101 — намеквайки, че някой извлича незаконна облага от строежа.
Забеляза, че машините принадлежат на компанията „Клинт Авъри Кънстракшън“, една от най-големите на полуострова. Работниците бяха едри мъже, трудеха се усърдно, целите облени в пот. Изненада се, че до един са бели; обикновено тежката физическа работа в областта вършеха предимно латиноамериканци.