И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Нищо не е направил! — рязко изрече Соня.
— Опасявам се, че нападнатото момиче го е разпознало — каза Катрин.
Соня понечи да възрази, но замълча и се опита да преглътне сълзите.
Данс и Каранео претърсиха внимателно къщата. Не им отне много време. Нищо не подсказваше момчето да е идвало скоро тук.
— Знаем, че имате пистолет, господин Бригам. Ще проверите ли дали е тук?
Той присви очи, сякаш обмисляше предложението.
— Държа го в жабката. В сейф.
Задължително изискване на калифорнийското законодателство, щом в дома има непълнолетни.
— Зареден ли е?
— Аха. — Той вдигна рамене и зае отбранителна позиция. — Често озеленяваме в Салинас. Там е пълно с гангстери.
— Ще проверите ли дали си е на мястото?
— Не би посегнал на оръжието ми. Не би посмял. Ще го пребия.
— Проверете, моля.
Мъжът я изгледа невярващо. После излезе. Данс кимна на Каранео да го последва.
Настъпи тишина. Катрин погледна към няколкото семейни снимки по стената. Не бяха много. Изненада я фотография, на която Соня Бригам изглеждаше доста по-щастлива и млада, застанала зад касата на монтерейския лунапарк. Беше стройна и красива. Сигурно е работела там, преди да се омъжи. Навярно така се бяха запознали с Боб Бригам.
— Как е момичето? — попита Соня. — Нападнатото?
— Не знаем.
— Той е нервен. Понякога избухва. — Сълзите се стичаха по лицето й. — Но… станала е ужасна грешка. Убедена съм!
Отричането беше най-упоритата емоционална реакция в тежък момент. Костелива и непропусклива като орехова черупка.
Придружен от младия агент, бащата на Травис се върна в дневната. Изглеждаше разтревожен.
— Няма го.
— И няма как да сте го оставили другаде? — въздъхна Данс.
Той поклати глава.
— Взел ми е пистолета — констатира Боб Бригам, отбягвайки погледа на жена си.
— Оръжията не носят нищо добро — плахо додаде тя.
Той не й обърна внимание.
— Къде обичаше да ходи Травис като по-малък? — попита Катрин.
— Никъде. Често изчезваше. Но кой го знае къде е скитал?
— А има ли приятели?
— Не — рязко отвърна Бригам. — Вечно е онлайн. С този компютър…
— Непрекъснато — повтори като ехо Соня. — През цялото време.
— Съобщете ни, ако се обади. Не го насилвайте да се предаде. Не вземайте пистолета насила. Просто ни се обадете. За негово добро е.
— Разбира се — каза майката. — Разбира се.
— Ще направи, каквото му кажа. Точно каквото кажа.
— Боб…
— Тихо!
— Сега ще претърсим стаята му — обяви Данс.
— Редовна ли е? — кимна Соня към заповедта за обиск.
— Да взимат, каквото щат. Стига да го намерят, преди да ни създаде още главоболия.
Бригам запали цигара и пусна кибритената клечка в пепелника. Лицето на Соня помръкна. Жената разбра, че освен нея няма кой друг да защити сина й.
Данс извади радиостанцията от колана и извика полицаите. Единият й съобщи, че е открил нещо. След малко влезе и й го показа. Беше разбит сейф.
— Намерихме го в храстите в задния двор. И това.
Протегна празна кутия от куршуми „Ремингтън“ 38-ми калибър.
— Моите — измърмори бащата.
В къщата се възцари зловеща тишина.
Агентите влязоха в стаята на Травис. Данс извади ръкавиците си и каза на Каранео:
— Да потърсим имена на приятели, адреси, места, където обича да ходи.
Преровиха купища типични за момче вещи — дрехи, комикси, дискове, игри, части от компютри, бележници, скицници. Данс забеляза, че няма нищо, свързано с музика и спорт.
Примигна, прелиствайки един бележник. Момчето беше нарисувало маска, подобна на оставената пред прозореца на Кели Морган.
Дори скицата я накара да потрепери.
Зад едно чекмедже бяха скрити тубички с крем против акне и книги със съвети — диета, лекарства и дори пилинг за белези — за страдащи от акне. Макар да имаше хлапета с далеч по-сериозни проблеми от него, Травис явно смяташе, че именно акнето отблъсква връстниците му.
Данс продължи да претърсва. Под леглото откри заключена кутия. Ключът беше в най-горното чекмедже на бюрото. Вместо очакваните порносписания и наркотици с изненада видя подредени пачки пари.
Каранео надзърна над рамото й.
— Хмм…
Около четири хиляди долара. Банкнотите бяха новички и строени като войници — сякаш от банка или банкомат, а не от купувачи на дрога. Данс добави кутията към уликите, които щяха да отнесат. Не искаше Травис да вземе парите, ако се върне, нито пък баща му да ги конфискува.