И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Строителят изгледа съсредоточено колата й, явно разпознал, че е полицейска, въпреки липсата на обозначителни знаци, но не я пропусна.
Най-сетне мъжът флегматично помаха. На Данс й се стори, че я изучава с поглед.
Тя подмина работната площадка, сви в страничните улички и стигна Сентрал Коуст Колидж, където в момента провеждаха летни подготвителни курсове. Студентка й посочи Кейтлин Гарднър, седнала на маса на открито с още няколко момичета, които покровителствено кръжаха около нея. Кейтлин бе симпатична девойка с руса, вързана на опашка коса. Стилни обици красяха ушите й. По нищо не се различаваше от стотиците си съученички.
След посещението при семейство Бригам Катрин се обади в дома на Кейтлин и разбра от майка й, че момичето се е записало на летни курсове в колежа, за да се подготви за последната гимназиална година в „Робърт Луис Стивънсън“.
Данс забеляза как Кейтлин впери очи в нея. Взе я за поредния репортер и започна да си събира учебниците. Други две момичета проследиха тревожния й поглед, станаха и се подредиха така, че да дадат възможност на Кейтлин да избяга.
Забелязаха обаче бронежилетката и оръжието на Данс. И застинаха предпазливо.
— Кейтлин — повика я Данс.
Момичето спря.
Катрин се приближи и й показа значката. Представи се и й обясни, че е дошла да поговорят.
— Изморена е — обади се едно от момичетата.
— И притеснена.
Данс се усмихна.
— Сигурна съм. Но е важно. Нали не възразяваш да ти задам няколко въпроса?
— Дори не трябваше да е на училище — додаде друго момиче. — Но идва от уважение към Триш и Ванеса.
— Браво на теб! — Данс се почуди как посещението на часовете е израз на почит към паметта на покойните.
Неведоми са идеите на тийнейджърите…
— Кейтлин е много, много… — подхвана една от приятелките.
Данс се обърна към крехката рошава брюнетка и строго изрече:
— Говоря на Кейтлин.
Момичето млъкна.
— Добре де — измърмори Кейтлин.
— Ела насам — меко предложи Данс.
Момичето я последва към отсрещния край на моравата. Седнаха на друга маса. Кейтлин притисна чантата с учебниците към гърдите си и се заоглежда нервно наоколо. Краката й трепереха, а ръката й опипваше обиците.
Изглеждаше ужасена, дори по-уплашена от Тами.
Данс се опита да я успокои:
— Е, как е лятното училище?
— Добре. Имам си приятелки. По-добре е, отколкото да работиш или да висиш вкъщи.
Последните думи произнесе с тон, подсказващ значителен родителски натиск.
— Какво учиш?
— Химия и биология.
— Прекрасен начин да си провалиш лятото.
— Не е зле — засмя се Кейтлин. — Бива ме в науките.
— За медицински колеж ли се готвиш?
— Надявам се.
— Къде?
— О, не знам още. Може би „Бъркли“. После ще видим.
— И аз съм учила там. Страхотно е.
— Така ли? Какво учеше?
— Музика — усмихна се Данс.
Всъщност не беше стъпвала в аудиториите на университета. Беше уличен музикант — свиреше на китара и пееше по улиците в Бъркли. И печелеше крайно недостатъчно.
— Е, как се справяш с всичко това?
— Не много добре — очите на Кейтлин помръкнаха. — Ужасно е. Не само заради инцидента, но и заради случилото се с Тами и Кели… Как е тя?
— Кели ли? Още не знаем. В кома е.
Една от приятелките дочу думите й и подвикна:
— Травис купил отровното вещество онлайн. От неонацистите.
Дали беше истина? Или слух?
— Той изчезна, Кейтлин — каза Данс. — Крие се някъде. Трябва да го намерим, преди да нападне още някого. Познаваш ли го добре?
— Не много. Посещавахме заедно някои часове. Засичахме се и по коридорите. Това е.
Внезапно тя се ококори уплашено и очите й се стрелнаха към близките храсти. Някакво момче си проправяше път към тях. Огледа се, вдигна футболна топка и се запъти през шубрака обратно към игрището.
— Травис си падаше по теб, нали? — настоя Катрин.
— Не! — отвърна Кейтлин.
Данс заключи, че всъщност е точно обратното — прецени по резкия отговор: един от малкото сигнали за измама, видими и без предварително проучване на нормалното поведение на събеседника.