И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Никак?
— Може би малко. Но момчетата… знаете как е.
Кейтлин я измери с поглед, сякаш искаше да каже:
„И по теб са си падали. Макар и преди много, много време.“
— Разговаряхте ли?
— Понякога. За училище. За домашните и прочее.
— Споменавал ли е къде обича да ходи?
— Не. Нищо конкретно. Казваше, че харесва чистите места — край брега например. Океанът му напомнял за пейзажите в играта, по която бил запален.
Това, че обича морето, все пак беше полезна информация. Може би се криеше в някой от крайбрежните паркове. „Пойнт Лобос“ да речем. В тукашния умерен климат лесно можеше да оцелее и под открито небе само със спален чувал.
— Дали е отседнал при приятели?
— Не го познавам толкова добре… Наистина. Но не съм го виждала с приятели, както аз се движа с момичетата. Все беше онлайн. Умен е. Но умът му не беше в училището. Дори в обедната почивка или в междучасията седеше отвън и се мъчеше да улови безжична връзка.
— Страхуваш ли се от него, Кейтлин?
— Ами да — каза го, сякаш беше очевидно.
— Но ти не си се изказвала лошо за него в „Чилтън Рипорт“ или в други сайтове, нали?
— Не съм.
Какво я тревожеше толкова? Данс не успяваше да разгадае емоциите й. Усещаше, че изпитва нещо повече от страх.
— Защо не си писала за него?
— Ами… аз не влизам в „Чилтън“. Пишат само глупости.
— Жал ли ти е за него?
— Да. — Кейтлин трескаво заопипва една от четирите обици на лявото си ухо. — Понеже…
— Какво?
Момичето щеше да се пръсне от напрежение. Очите му се насълзиха.
— Защото аз съм виновна за всичко — промълви Кейтлин.
— Какво искаш да кажеш?
— За инцидента. Аз бях виновна.
— В смисъл?
— Ами… на бала имаше едно момче, което харесвам. Майк Д’Анджело.
— На бала?
— Да. И нарочно се правеше, че не ме вижда. Залепи се за Браяна, прегръщаше я… Пред мен. За да го накарам да ревнува, отидох при Травис и го заприказвах. Дадох му ключовете за колата си пред Майк и го помолих да ме откара у дома. Предложих да оставим Триш и Ванеса и после да се позабавляваме…
— Мислеше, че Майк ще се разстрои?
— Такава глупачка съм! — възкликна през сълзи Кейтлин. — Но той се държеше като магаре, флиртуваше с Браяна.
Ето защо беше шофирал Травис.
Само и само другото момче да изпита ревност.
Обяснението на момичето разкриваше цял нов сценарий. Може би на връщане Травис е разбрал, че Кейтлин го използва, или се е ядосал, че харесва Майк. Дали не е блъснал нарочно колата? Убийство и самоубийство — импулсивен жест, често срещан при невръстните влюбени.
— Травис сигурно ми е ядосан.
— Ще наредя пред къщата ти да дежури полицай.
— Наистина ли?
— Разбира се. Лятното училище тепърва започва, нали? Скоро няма да има тестове?
— Не. Току-що започнахме.
— Е, прибери се тогава у дома.
— Трябва ли?
— Да. И остани там, докато го открием. — Данс си записа адреса на момичето. — Обади ми се, ако ти хрумне къде може да се крие.
— Разбира се.
Кейтлин взе визитката на Данс и двете се отправиха към приятелките й.
В ушите й звучеше натрапчивата флейта на Джордж Кумбо с южноафриканската група „Урубамба“. Ритмите я успокоиха; с неохота сви в паркинга пред болница „Монтерей Бей“ и спря музиката.
Протестиращите бяха намалели наполовина. Не видя преподобния Фиск и червенокосия му бодигард.
Вероятно се опитваха да открият майка й.
Данс влезе в болницата.
Няколко медицински сестри и лекари изразиха съпричастие — две медицински сестри искрено се просълзиха, когато видяха дъщерята на Еди. Майка й я нямаше.
Данс слезе към кабинета на шефа на охраната. Помещението беше празно. Тя хвърли поглед към интензивното отделение в отсрещния край на коридора. Тръгна натам и влезе през остъклената врата.
Мина край опасаната с жълта полицейска лента стая, в която беше умрял Хуан Милър. Табелите предупреждаваха: „Не влизай! Местопрестъпление“. Данс заключи ядосано, че и това е работа на Харпър. Идиотска идея. В отделението имаше само пет стаи — трите бяха заети — а прокурорът беше затворил едната. Ами ако се наложеше да приемат още двама пациенти? А и Хуан Милър беше умрял преди месец, в стаята се бяха лекували поне дузина след него и неведнъж я бяха почиствали старателно. Едва ли щяха да намерят нови улики.