И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Позьорство и реклама…
Тя пое нататък.
И налетя на брата на Хуан Милър — Хулио, който я нападна преди няколко седмици.
Набитият мъж в тъмен костюм, стиснал навита на руло папка, я изгледа втренчено и застина на пет-шест крачки от нея.
Данс се напрегна и отстъпи назад, за да има време да измъкне защитния спрей и белезниците. Беше готова да се защити, ако я нападне отново, макар да си представяше как ще раздухат историята журналистите — дъщерята на заподозряната за евтаназията на Хуан Милър напада брата на жертвата.
Хулио обаче само я измерваше с любопитен поглед, в който вместо гняв и омраза се четеше учудване от съвпадението.
— Майка ти… как е могла? — прошепна.
Сякаш беше репетирал репликата предварително.
Данс понечи да отвори уста, но Хулио явно не очакваше отговор. Запъти се бавно към задния вход.
И толкова.
Никакви обиди, заплахи и насилие.
Как е могла?
Със сърце, биещо бясно от неочакваната среща, Данс си спомни как майка й спомена, че Хулио е идвал и преди. Почуди се защо е дошъл пак.
Хвърли последен поглед към полицейската лента, излезе от интензивното отделение и се отправи към кабинета на началника на охраната.
— О, агент Данс… — примигна Хенри Баском.
— Запечатали са стаята — констатира тя, след като го поздрави с усмивка.
— Там ли беше? — попита той.
Данс веднага забеляза напрежението на мъжа. Умът му работеше на бързи обороти и се чувстваше неспокоен. Защо ли?
— Запечатана е значи? — повтори тя.
— Да, мадам.
Мадам? Катрин едва не се разсмя на официалното обръщение. Преди няколко месеца тя, О’Нийл, Баском и неколцина от бившите му колеги в полицията се черпиха по бира на „Фишърманс Уорф“. Реши да не увърта повече.
— Нямам много време, Хенри. Става дума за делото на майка ми.
— Как е тя?
Данс вдигна рамене и си помисли: „И аз знам колкото теб, Хенри.“
— Не е добре — отвърна.
— Поздрави я.
— Непременно. Искам да разгледам списъците на служителите и данните от регистратурата за деня, когато е починал Хуан Милър.
— Разбира се. — Само дето изобщо не го мислеше. Откровението последва след малко: — Проблемът е, че няма как.
— Защо, Хенри?
— Казаха ми да не ти предоставям никаква информация. Никакви документи. Дори не бива да разговарям с теб.
— По чие разпореждане?
— На управителния съвет — предпазливо отвърна Баском.
— И? — настоя Данс.
— И на господин Харпър, прокурора. Той разговаря с борда и с началника на персонала.
— Но това не е тайна информация. Адвокатите имат достъп до нея.
— Знам, Катрин — съгласи се бившият полицай. — Но той каза, че трябва да изчакаме адвокатът да я поиска.
— Не искам да взимам документите. Само да ги прегледам, Хенри.
Не беше незаконно да прегледа данните за присъствалите в деня на убийството, понеже те и без това щяха да излязат наяве.
По лицето на Баском се изписа нерешителност. Личеше си, че е раздвоен.
— Разбирам. Но не мога. Не и без разрешително от съдията.
Харпър беше насъскал шефа на охраната с една-единствена цел — да тормози Данс и семейството й.
— Съжалявам — каза гузно Баском.
— Няма нищо, всичко е наред, Хенри. Той обясни ли ти защо настоява?
— Не — твърде бързо отрече Баском и Данс веднага усети отклонението от обичайното му поведение.
— Какво ти каза той, Хенри?
Мълчание.
Тя се приведе към него.
Мъжът сведе очи.
— Каза… каза, че ти няма доверие. И не те харесва.
Данс се усмихна.
— Е, това е добрата новина. Харпър е последният човек на света, от чието одобрение се нуждая.
Беше пет следобед.
От паркинга на болницата Данс позвъни в Бюрото и разбра, че издирването на Травис Бригам засега е в задънена улица. Полицаите от пътния патрул и шерифството продължаваха да го търсят из традиционните за бегълци и изчезнали юноши места — училището, моловете, съучениците. Фактът, че се придвижва само с велосипед на теория ги улесняваше, но засега никой не го беше забелязал.
Рей Каранео извлече нищожна полезна информация от разхвърлените бележки и странните скици на Травис, но още търсеше разковниче към евентуалното убежище на момчето. Ти Джей се опитваше да намери източника на материалите за маската и звънеше на потенциалните жертви от блога. Понеже научи от Кейтлин, че момчето харесва крайбрежието, Данс натовари Ти Джей с допълнителна задача — да се свърже с управлението на парковете и да ги уведоми, че Травис вероятно се крие някъде из хилядите квадратни метри зелени площи.