И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Сбогуваха се и Данс заразглежда маската. Дали слуховете бяха верни? Дали Травис не членува в някаква секта? Отнесе се скептично към коментарите в блога, но може би не биваше да ги пренебрегва?
Ти Джей се обади след минути. Нямало съобщения за откраднати оръжия през последните две седмици. Проверил и в базата-данни за регистрирани оръжия. Калифорния либерално позволява на гражданите да си купуват пистолети, но само от лицензиран търговец, който вписва сделката. Робърт Бригам, бащата на Травис, притежаваше револвер „Колт“, 38-ми калибър.
Данс забеляза О’Нийл да се взира в далечината със застинало лице.
— Какво има, Майкъл? — попита тя.
— Трябва да се връщам в кабинета. Викат ме спешно по друг случай.
— С индонезийския контейнер?
— Тръгвам — кимна мрачно О’Нийл. — Ще ти се обадя, щом разбера повече.
— Добре. Късмет!
Той се намръщи, после се обърна бързо и се качи в колата.
Изпращайки го с поглед, Данс усети тревога и празнота. Толкова ли беше неотложно наистина? „И защо — горчиво се запита тя — точно сега, когато се нуждая от присъствието му?“
Обади се на Рей Каранео:
— Благодаря за експедитивността.
Обясни му, че са пристигнали тъкмо навреме и макар Кели да е в безсъзнание, са й спасили живота.
— Да се надяваме, мадам, да се надяваме.
— Какво откри в „Гейм Шед“?
— Не е бил там предната нощ. Излъгал е, както смяташе. Но приятели… той не се занимава с другите в клуба. Идва, играе и си отива.
— Да не би някой да го укрива?
— Не останах с такова впечатление.
Данс каза на младия агент да дойде в къщата на Кели Морган.
— Разбира се.
— И още нещо, Рей.
— Да, мадам?
— Трябва да вземеш нещо от склада.
— Какво?
— Бронежилетки. За двамата.
Наближаваха къщата на семейство Бригам. Каранео седеше до нея. Катрин избърса дланта си в тъмните панталони и докосна дръжката на глока.
„Не искам да го използвам — помисли си. — Не и срещу момче.“
Травис едва ли беше тук. Полицаите от шерифството наблюдаваха къщата, откакто Травис избяга от „Бейгъл Експрес“. Може обаче да се е промъкнал незабелязано. Данс си помисли, че няма да се поколебае, ако се наложи да стреля. Логиката беше проста. Готова бе да убие човешко същество в името на децата си. Нямаше да позволи да растат сираци.
Бронежилетката я стягаше, но й вдъхваше увереност. Наложи си да спре да я потупва.
Стъпиха върху неустойчивата веранда. Двамата полицаи от шерифството ги следваха. Семейната кола беше паркирана на покритата с чакъл алея. Камионетката на озеленителната служба също беше спряна там — рози и чемшир бяха натрупани отзад.
Данс шепнешком им разказа за малкия брат Сами:
— Едър е и изглежда агресивен, но вероятно не е опасен. Използвайте газ, ако се стигне дотам.
— Да, мадам.
Каранео кимна — беше съсредоточен, но спокоен.
Катрин изпрати полицаите в задния двор.
— Да започваме.
Тя почука по разнебитената врата.
— Бюро за разследване. Имаме заповед обиск. Отворете вратата, моля.
Ново почукване.
— Бюро за разследване. Отворете!
Ръцете им се плъзнаха към пистолетите.
След проточила се сякаш безкрайно минута и тъкмо когато вдигна ръка да потропа отново, вратата се открехна и се показа Соня Бригам. Беше плакала.
— Тук ли е Травис, госпожо Бригам?
— Аз…
— Моля, отговорете. Тук ли е Травис?
— Не. Наистина.
— Имаме съдебно разрешение да приберем вещите му.
Данс й подаде документа и влезе, следвана от Каранео. В дневната нямаше никого. Вратите към стаите на момчетата бяха отворени. Нямаше и следа от Сами. Тя огледа стаята му и забеляза купчини рисунки. Зачуди се дали момчето не се опитва да пише комикс или манга.
— Тук ли е малкият ви син? Сами?
— Играе навън. Край езерото. Знаете ли нещо за Травис? Виждал ли го е някой?
Подът на кухнята проскърца. Ръката на Данс се плъзна към кобура.
Боб Бригам застана на прага на дневната. Носеше кутия бира.
— Пак ли вие? — измърмори той. — И този път…
Гласът му заглъхна. Той грабна заповедта за обиск от жена си и се престори, че я чете.
Изгледа презрително Рей Каранео.
— Говорили ли сте с Травис? — попита Данс.
— Не. Но ние не носим отговорност за действията му.