Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Това е той — каза слугата.
— Само че не е Клайст — възрази победоносно Хенри. — Това е Кейл.
Когато Кейл пристигна в лятната градина, тълпата около Кон се беше разсеяла. Но точно тогава дойде последното и най-важно за Кон посещение — на Арбел Лебедовата шия. Възпитана да се отнася към мъжете с презрение и от време на време със снизхождение, Арбел силно се затрудняваше да създаде впечатлението, че изпитва към Кон нещо повече от безразличие. Всъщност по безразличието си към хубостта и успехите тя не се различаваше от другите аристократични красавици. Ако ставаше дума за някой друг, щеше инстинктивно да знае как да постъпи — да подхвърли една-две любезни думи и бързо да му обърне гръб. Но в момента безразличието не й се удаваше тъй лесно, както обикновено. Дори най-студените дами от елита на Матераците не успяваха да останат съвсем хладни към красивия млад боец, рева на тълпата и обаянието на пищните церемонии. Всъщност Арбел Лебедовата шия далеч не се чувстваше тъй високомерна, както изглеждаше и за свое огромно смущение бе усетила как я побиват тръпки в мига, когато Кон вдигна Острието, а тълпата изрева от възторг пред този великолепен младеж. Затова бе загубила част от дарбата си да изглежда върховно безразлична дори към най-великолепните млади мъже, а колебливостта я накара не само да дойде твърде късно, но и да се изчерви (не чак толкова, че Кон да забележи), когато го поздрави за голямото постижение. Имаше само двама души, към които Кон се отнасяше с известна почтителност — чичо му и неговата дъщеря. Пред Арбел изпитваше истинско страхопочитание заради нейната потресаваща красота и привидното пълно пренебрежение спрямо него. Въпреки че днешният ден бе донесъл на главозамаяния младеж още повече власт и великолепие, Кон изпадна в паника при нейното идване и изобщо не забеляза, че тя се смущава; за да заподозре нещо, би трябвало Арбел най-малкото да се хвърли в прегръдките му и да го обсипе с целувки. Докато изслушваше поздравленията й, се чувстваше тъй притеснен, че едва разбра за какво става дума, камо ли да усети неуверения глас, с който бяха изречени. Точно когато си размениха поклони и Арбел Лебедовата шия понечи да си върви, Кейл пристигна.
При други обстоятелства Арбел изобщо не би погледнала някакъв си ученик от простолюдието. Но в сегашното й състояние изненадата я тласна към още по-силно объркване — изобщо не бе очаквала да срещне онова странно момче, което само преди няколко дни я спаси. От напрежението лицето й стана съвършено безизразно.
Може би само най-великите и опитни любовници в цялата човешка история, например легендарният Нейтан Джог или прочутият Никълъс Паник, биха различили кипящите чувства под това ледено изражение. Разбира се, клетият Кейл беше безкрайно далече от тия славни любовници и видя само онова, от което се боеше. Нейното лице предизвика у Кейл единствено обида — той бе спасил живота й, беше се влюбил в нея, а тя дори не благоволяваше да го забележи. Изпаднала в още по-дълбоко объркване, Арбел Лебедовата шия намери единствения възможен изход от ненадейната среща. Тя просто се обърна и тръгна към портата в другия край на градината. В момента освен тях тримата наоколо имаше само осем души — петима близки приятели на Кон Матераци и трима отегчени пазачи, облечени в парадни брони и помъкнали три пъти повече оръжия, отколкото биха взели в истинска битка. Имаше и един наблюдател — разтревожен за приятеля си, Хенри Мъглата се бе покатерил на най-близкия покрив и наблюдаваше иззад един комин.
Кон Матераци се обърна към ученика си, но преди да стори каквото и да било, един негов подпийнал приятел реши да ги развесели, имитирайки маниера на Кон да се държи с Кейл като с малоумен. Той протегна ръка и лекичко плесна момчето през лицето. После още веднъж. Всички, с изключение на Кон, се разсмяха тъй шумно, че Арбел Лебедовата шия се озърна през рамо и видя третата шеговита плесница. Гледката я смая, но Кейл разчете по лицето й само високомерно презрение.
При четвъртия удар сякаш целият свят се преобърна. Без видимо усилие Кейл хвана с лявата си ръка китката на младежа, с дясната го стисна за лакътя и завъртя. Раздаде се остър пукот и писък от болка. Продължавайки привидно бавното си движение, Кейл сграбчи пищящия юноша за раменете и го хвърли срещу смаяния Кон Матераци, който се просна по гръб. После отстъпи крачка назад, хвана с лява ръка десния си юмрук и заби лакът в лицето на най-близкия Матераци. Онзи загуби съзнание, още преди да докосне земята. Останалите двама се опомниха от изненадата, извадиха парадните си кинжали и заеха бойна стойка. Не само изглеждаха страхотни — наистина бяха такива. Кейл продължи към тях, но в движение се наведе, загреба шепа варовиков прах и чакъл, и я хвърли в лицата на противниците. Двамата се извърнаха с болезнени викове. Кейл жестоко стовари юмрук в бъбрека на по-близкия и ритник в гръдната кост на другия. Вдигна двата кинжала и се завъртя срещу Кон, който вече бе успял да се измъкне изпод крещящия си приятел. Всичко това се случи за не повече от четири секунди. Сетне настана пълно мълчание и Кон и Кейл застанаха един срещу друг. Изражението на Кон беше сдържано, но яростно; лицето на Кейл не изразяваше нищо.