Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тримата войници дотичаха откъм колонадата, където бяха потърсили прохлада.
— Оставете ни да се справим с него, сър — предложи дежурният сержант.
— Стойте на място — изрече студено Кон. — Посегнете ли към него, кълна се, че ще чистите конски фъшкии до края на живота си. Длъжни сте да ми се подчинявате.
Имаше право. Сержантът отстъпи назад, но направи знак на единия войник да доведе подкрепления. „Дано да му опердашат задника на тоя нафукан младок“, помисли си той. Но знаеше, че това няма да стане. Кон Матераци беше несравнимо умел боец — истински майстор и то само на шестнайсет години. Може и да беше нафукан младок, но изкуството му не подлежеше на съмнение.
Кон изтегли Острието от ножницата. Мечът определено бе прекалено ценен, за да се използва в бой! Мястото му беше в специалната витрина в тържествената зала. Но Кон прецени, че няма друг избор и това ще бъде оправданието му — и тъй, за пръв път от четирийсет години насам Острието напусна ножницата, за да пролее кръв.
— Спрете! — извика Лебедовата шия.
Кон не й обърна внимание — дори тя нямаше право да се намесва. Кейл изобщо не даде знак, че е чул. Горе на покрива Хенри Мъглата разбра, че нищо не може да стори.
Боят започна.
Кон завъртя острието напред с потресаваща бързина, после още веднъж и още веднъж, а Кейл бавно отстъпваше, отбивайки всеки удар с двата парадни кинжала, които скоро се нащърбиха като вехт трион. Кон пристъпваше, атакуваше и блокираше с невероятна грация и бързина, като че разиграваше някакъв изумителен танц. Кейл продължаваше да отстъпва и едва успяваше да отбие поредния удар, докато Кон замахваше към главата, сърцето, краката му — навсякъде, където виждаше пролука в отбраната. И всичко това ставаше в тишина, нарушавана само от странния, мелодичен звън на Острието и глухите трясъци на кинжалите.
Кон Матераци нападаше, Кейл отбиваше, ту високо, ту ниско, и непрестанно отстъпваше. Най-сетне Кон го притисна до стената и вече нямаше накъде да отстъпва. Сега Кон направи крачка назад, за да попречи на всеки опит за бягство наляво или надясно.
— Биеш се като хапещо псе — каза той.
Но безизразното лице на Кейл не се промени. Сякаш изобщо не бе чул.
Кон затанцува наляво-надясно и направи няколко изящни движения, за да подскаже на зрителите, че се готви за смъртоносен удар. Сърцето му подскачаше от възторжената мисъл, че вече никога няма да бъде същият.
В градината бяха дотичали още двайсетина войници — включително и стрелци — и дежурният сержант ги подреди в полукръг на няколко метра зад полето на схватката. Както всички останали, сержантът виждаше накъде отиват нещата. Въпреки заповедите на Кон, той знаеше много добре, че ще си изпати, ако младежът пострада. Обзе го искрена жал към притиснатото до стената момче, когато Кон вдигна меча за последния удар. Но Кон изчака — търсеше страх в очите на Кейл. Лицето на Кейл обаче не се променяше — оставаше си безизразно и далечно, сякаш зад него вече нямаше душа.
„Свършвай най-сетне, ситен боклук“, помисли си сержантът.
Кон удари. Невъзможно е да се опише колко бързо Острието проряза въздуха — дори светкавица би била бавна в сравнение с него. Този път Кейл не отби удара — просто едва доловимо се отдръпна встрани. Острието прелетя покрай целта — но само на косъм от нея. После нов удар и нов пропуск. После мушкане, което Кейл успя да избегне, макар да бе бързо като змийска атака.
И тогава Кейл за пръв път нанесе удар. Кон отби, но с върховно усилие. Всеки следващ удар го отблъскваше все по-назад, докато се върнаха почти там, където бе започнала схватката. Кон дишаше тежко и нарастващият страх го караше да се задъхва още повече — несвикнало с ужаса пред лицето на смъртта, тялото му се бунтуваше, нервите му се късаха, а стомахът му се свиваше на топка.