Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Каква? — зарадвах се аз. Бях в добро настроение и исках да доставя удоволствие на Таня.
— Искам да построя Империя — каза скромно тя.
Изхълцах тихичко и уточних:
— Какво искаш?
— Империя. Всички свестни хора са имали империи: и Александър Македонски, и Наполеон, дори и Хитлер е имал империя. Че аз да не съм по-лоша от тях? Може би дори съм и по-умна.
— Таня, да не би случайно да си мръднала? — полюбопитствах. — За каква империя говориш?
— За обикновена. Където господарите сме ние: ти и аз.
— Майко мила — изпъшках. — Александър Македонски й се привидял… По Индийския океан ли тъгуваш? Ами иди дотам на екскурзия…
— Винаги правиш така — ядоса се Таня. — Когато ти искаш нещо, моментално трябва да го получиш, а когато аз искам нещо, това задължително са глупости… Аз правя за теб каквото пожелаеш, а пък ти не щеш да свършиш и най-малкото нещо.
Засрамих се.
— Каква империя искаш? Обясни ми — разперих ръце.
— Най-обикновена. Какво толкова не разбираш…
— Една област ще ти стигне ли? — напрегнах се аз.
— И един град ми стига — прояви скромност Таня.
— Слава богу. Кмет ли искаш да станеш? — проявих съобразителност.
— Как ли пък не… кмет. Намерих император…
В този момент най-сетне започнах да схващам за какво става дума и подсвирнах:
— Ясно, това са глупости… Само в идиотските филми сериозните жени се отнасят към мъжете си като към момчета за всичко, но ние не можем да направим бандитите по свой образ и подобие, затова ще започнем като императрици, а ще свършим като пачаври.
— А Лома за какво е? — изсумтя Таня. — По-добър кандидат от него няма да намериш. В целия град са само Лома и Ленчика… А пък Лома ще си има двама сиви кардинали. Няма нужда да се бутаме напред. Той разполага със сила, а пък ние — с мозък. И смятай, че империята ни е в кърпа вързана. Ти също ще се захванеш с някаква работа и няма да седиш вкъщи като затворник и да си хабиш енергията във война с мъжа си, защото мъжът ти е злато…
— А пък аз все се чудех защо чак толкова си се загрижила за Лома… — поклатих глава.
Ние се спогледахме, подсмихнахме се, а сетне се разсмяхме с глас.
— Е? — попита приятелката ми.
— Решено — отвърнах аз.
Точно в този момент се появи Лома.
— Ломе — подвикна му Таня. — Ела, скъпи, ела да пийнеш нещо. Днес нямаше ли рожден ден?
— Да не си откачила? — навъси се Лома.
— Нашият Гена е същински лъв — обявих аз и целунах любимия си. — Сядай да вечеряш.
— Мислех, че си се родил днес — не преставаше Таня.
— Остави ме на мира, тъпачко — не издържа Лома.
— Не й обръщай внимание — измяуках и отново го целунах. — Просто Таня е в добро настроение.
— А вие какво празнувате? — попита Лома, видимо поомекнал. Ние се спогледахме и се разсмяхме. — Да не сте пияни? — полюбопитства той и ме погледна учудено.
— Изпихме по един коняк, Таня се запозна с Роки и двамата се харесаха. И освен това те обичам.
— В това няма съмнение — кимна Таня. — Проглуши ми ушите да ми разправя какъв златен мъж си има. Чак ми писна да я слушам.
— Ами недей да я слушаш тогава — каза Лома и ми целуна ръка. В този момент Роки направи две крачки и остави подире си малка локвичка.
— Виж какви ги върши тази торба с бълхи — ядосах се аз. — Цяло наказание е…
— Аз ще го избърша — скокна с готовност мъжлето ми, — само не се ядосвай. Малък е още, ще свикне…
Той изчезна, а Таня поклати глава:
— Боже мой, какво ли не прави любовта с хората.
— Престани да дразниш Лома — казах й аз. — Щом ще става император, отнасяй се към него с уважение. За нас той е Генадий Викторович и трябва да научим и другите магарета да се обръщат към него така. А той трябва да се отнася с доверие към теб, тъй че направи нещо по въпроса.
Когато Лома се върна с парцал в ръката, Таня стана иззад масата:
— Гена, измий си ръцете и седни да изпиеш един коняк, а аз ще изчистя след вашия бълхльо. Ще му бъда като кръстница.
През нощта, след като доставих удоволствие на Лома по пълна програма, се замислих. Таня беше подла твар, много добре ме познаваше и не се е съмнявала, че сега всичките ми мисли щяха да се съсредоточат върху нейната идиотска Империя.