Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Аха — промърмори Слайдъл, вдигна подвижната дъска и мина зад щанда. — Я да видим какво държи в задното помещение Принцът на страстите.
Когато прекрачихме прага, все едно навлязохме в друго време, в друго място. Дори миризмите се промениха. Цялостното впечатление от помещението зад завесата беше като от място, пълно с растения, животни и отдавна умрели неща.
Тук нямаше прозорци и слабата светлина се процеждаше от предното помещение. И този път Слайдъл откри ключа за лампата.
На светлината на единствената крушка успях да преценя, че стаята е с размери приблизително три на пет метра. И тук, както и отпред, по всички стени бяха поставени рафтове. Само че този път дървени, не алуминиеви. Тези вдясно бяха разделени на квадрати, с големина около двайсет на двайсет сантиметра. В центъра на всеки квадрат имаше малко пакетче.
На рафтовете отляво имаше сандъчета — като тези, в които едно време са се съхранявали брашно или семена.
В дъното на стаята стоеше дълга маса. На нея бяха наредени приблизително двайсет стъклени буркана, а в центъра беше поставена стара аптекарска везна. В някои от бурканите имаше неща, които ми изглеждаха познати. Джинджифил. Кора от дърво. Магарешки бодил. В други имаше някакви тъмни, безформени предмети, чийто произход не можех да определя.
Пред масата бяха поставени два сгъваеми стола. Точно по средата между тях стоеше голям железен казан.
— Опа, виж това! — възкликна Слайдъл.
Вдясно от вратата имаше полуотворена врата.
Слайдъл се приближи до нея и започна да опипва стената с пръсти. След секунди жълтеникавата светлина освети тоалетна и умивалник, покрити с ръждиви петна.
Тъкмо отивах към шкафа с отделения като на картотека, когато звънецът иззвъня.
Замръзнах на мястото си. Погледите ни със Слайдъл се срещнаха. Направи ми знак с ръка да го последвам.
Приближихме се безшумно до вратата и застанахме от лявата й страна. Ръката на Слайдъл се плъзна към бедрото му. Притиснахме се плътно до стената и зачакахме.
Чухме стъпки, които прекосиха магазина.
Някой отметна завесата.
17
И мумията на Хатшепсут да се беше появила на вратата, нямаше да се изненадам толкова.
Момичето беше младо, около шестнайсет-седемнайсетгодишно, с кожа с цвят на индийско орехче, с коса, разделена в средата на път и подпъхната зад ушите. Само обиколката на талията й беше различна от тази на училищната снимка. Доколкото можех да преценя по размера на корема й, можеше да роди всеки момент.
Момичето огледа стаята, изражението й беше напрегнато и съсредоточено.
— Esta aqui, senor?18 — прошепна тя.
Затаих дъх.
— Senor?
Слайдъл отпусна ръка. Найлонът прошумоля.
Момичето бързо извърна глава към нас и широко отвори очи. Бутна настрана завесата и побягна.
Без да се замислям, профучах покрай Слайдъл и се спуснах през магазина. Докато минавах покрай рафтовете, тя вече излизаше навън.
Дъждът продължаваше да се лее и да шурти по тротоара. Наведох глава и се спуснах след жертвата си. При всяка стъпка маратонките ми вдигаха вода от тротоара.
Имах преимущество. Не бях бременна. Когато стигнахме до пицарията, вече бях толкова близо до нея, че успях да се протегна и да я хвана за жилетката. Тя се обърна назад и на няколко пъти удари ръката ми.
Заболя ме, но продължих да стискам дрехата й.
— Нека поговорим — изкрещях през шума от проливния дъжд.
Момичето спря да блъска с юмрук китката ми и се вкопчи в ципа на жилетката си.
— Моля те!
— Остави ме на мира! — изкрещя тя и се опита да се измъкне от дрехата си.
Чух, че някой тича през локвите зад гърба ми.
— Стой на място, малка госпожице! — Слайдъл звучеше като кит, който се опитва да си поеме въздух.
Момичето отчаяно започна да се мята насам — натам. Пръските от косата й попадаха право в лицето ми.
— Оставате ме! Нямате никакво право…
Слайдъл я завъртя и притисна ръцете й до тялото.
Тя се опита да ритне назад. Петата й достигна крака му.
— По дяволите!
— Бременна е — извиках аз.
— Кажи го на нещастния ми пищял.
— Всичко е наред — започнах аз, надявах се гласът ми да звучи успокояващо. — Няма от какво да се боиш.
Момичето ме изгледа злобно, личеше си, че е бясна.
Усмихнах й се.
18
Esta aqui, senor? (исп.) — Тук ли сте, господине? (Б.пр.)