Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
„Ла Ботаника буена салуд“ не правеше изключение. Беше тухлена, с тъмнокафяви прозорци. От едната й страна имаше салон за татуировки, а от другата — солариум. Будка за сладолед, застрахователна агенция, магазин за водопроводни части и пицария допълваха гледката.
На тесния асфалтиран паркинг пред магазините бяха спрели един очукан мустанг и една древна корола. И двете коли блестяха, като че ли бяха лъснати от гордите си нови собственици. Всъщност проливният дъжд беше измил добре старите таратайки.
Паркирах и пуснах радиото. Отпивах кафе от чашата си и слушах съботното предаване.
Минаха десет минути, а от Слайдъл нямаше и следа. Това се казва точно в осем.
Дъждът караше неоновите лампи на салона за татуировки да приличат на оранжеви и сини ленти. През мокрото стъкло наблюдавах един бездомник, който ровеше в кофата за боклук, а подгизналият му пуловер висеше до коленете.
По радиото вървеше репортаж на Скот Саймън за мутирали жаби, когато погледът ми се премести към страничното огледало. В очертанията му видях Слайдъл. Надписът под него гласеше: Обектите в огледалото може да изглеждат по-близо, отколкото са в действителност.
Каква отрезвяваща мисъл.
Загасих двигателя и излязох.
Слайдъл също закусваше в движение — сандвич с наденица и портокалов сок.
— Ама че проливен дъжд — каза той с пълна уста.
— Аха. — Косата ми беше напълно мокра и водата се стичаше по лицето ми.
Вдигнах качулката на суичъра си.
— Идват ли криминалистите?
— Реших първо да поогледаме наоколо и да преценим дали да ги викаме.
Слайдъл обичайно процедираше така: оглеждаше обектите сам, без никой да му пречи, и едва тогава викаше криминалистите.
Набързо налапа остатъка от сандвича си, изпи си сока, смачка опаковката и я натика в кутийката от безалкохолно. След това извади връзка ключове и ги размаха.
— Един глупак от офиса на комплекса ми ги даде.
Отводнителният канал се беше задръстил и паркингът се бе превърнал в плитко езеро. Двамата със Слайдъл преджапахме до магазина.
Изчаках го, докато пробваше ключ след ключ в ключалката. Един автобус мина покрай нас и гумите му разплискаха вода на всички страни.
— Искаш ли да опитам? — предложих.
— Открих го.
И продължи да трака с ключовете.
Дъждът обливаше якето на Слайдъл и се стичаше по козирката на шапката му. Суичърът ми натежа и започна да се удължава като пуловера на клошаря.
Някъде далече започна да вие аларма на кола.
Най-накрая нещо изщрака. Слайдъл натисна. Вратата се отвори и се чу лекото иззвъняване на камбанки.
Вътре в магазина беше мрачно и толкова много миризми се смесваха, че беше трудно да се определи на какво точно мирише. Чай. Мента. Прах. Пот. И други, едва доловими. Плесен. Карамфил. Джинджифил.
Очите ми все още не можеха да се нагодят към тъмнината, когато Слайдъл намери ключа на лампата.
Магазинът беше с големина приблизително шест на шест метра. По стените, подредени в редици, имаше алуминиеви рафтове. Слайдъл се отправи към един от тях.
Аз се отправих към друг и безразборно се зачетох в етикетите. Лекарства за повишаване на енергичността. За стимулиране на мозъка. За възстановяване на зъбите и венците.
Завъртях се и огледах продуктите зад гърба ми. Маски за разкрасяване. Масла за плодовитост. Мехлеми от алое. Тинктури от американски бряст, берберис, копър, хвойна.
— Виж това, ще ти хареса — гласът на Слайдъл прозвуча силно в тихия полумрак. — Лекарство против паркинсон. Слага край на треперенето, как ли пък не! — Чух шума от стъкло, което се удря в метал, след това стъпки. — А, ето още нещо интересно. Страстно масло. Древна хиндуистка рецепта. С това масло онази ти работа ще стане и даже ще ти се усмихне.
Въпреки че по принцип бях съгласна с него, предпочетох да си замълча.
В дъното на магазина пред рафтовете имаше дървен щанд. Върху него беше поставена стара каса за маркиране на продадените продукти. Точно зад нея имаше врата, пред която висеше завеса.
Слайдъл се приближи към мен, презрително свъсил вежди.
— Всичко изглежда съвсем нормално — казах аз.