Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Най-после Клей се озова в изложбена зала, където се бе събрала гъста тълпа за презентацията на самолетостроителна фирма, показваща видеофилм за най-новия й луксозен самолет, флагмана на цялата й производствена гама. В единия ъгъл на залата бе инсталиран голям екран; публиката от мастити адвокати съзерцаваше със затаен дъх този последен шедьовър на авиацията с максимална дължина на полета шест хиляди и петстотин километра — „от Ню Йорк до Западното крайбрежие или от Вашингтон до Париж нонстоп!“, както гласеше текстът зад кадър. Новият самолет не само бил по-икономичен от четири други конкурентни марки, за които Клей също не бе чувал, но и далеч по-бърз. Интериорът беше просторен, с кожени седалки и дивани; прелестна стюардеса с минижуп поднасяше бутилка шампанско и купичка с череши. Кожата на тапицериите беше в наситено бежово. Идеални условия за почивка, но и за работа, защото „Галакси 9000“ беше оборудван с телефонна система със сателитна връзка, позволяваща на деловия адвокат да се свързва по всяко време с всяка точка на планетата. На борда имаше фотокопирна машина и факс, а също — разбира се! — и високоскоростна интернет връзка. Групичка безмилостни адвокати се бяха скупчили около малка маса с навити ръкави на ризите, сякаш изпипваха последните подробности по важно дело, докато бедната стюардеса стърчеше забравена зад тях с късата си поличка и никому ненужните череши.
Клей се присламчи тихомълком към тълпата, като през цялото време се чувстваше като натрапник. Във филмчето благоразумно се премълчаваше цената на „Галакси 9000“. Вместо това се предлагаха облекчени условия на пълен или частичен лизинг, замяна срещу по-стария модел или съвместно ползване, за които интересуващите се просто трябваше да се обърнат към най-близкия представител на фирмата; разбира се, въпросният представител стоеше дискретно отстрани, готов мигновено да се притече с исканите обяснения. Когато екранът най-после угасна, адвокатите заговориха един през друг — не за лоши медикаменти и групови искове, а за частни самолети и за заплатите на пилотите. В един момент Клей чу някой да казва:
— Нов струва някъде около трийсет и пет…
Какво ли искаше да каже — едва ли трийсет и пет милиона долара?!
Други изложители рекламираха различни луксозни стоки. Корабостроителна фирма предлагаше яхти и около щанда й също се бе събрала малка тълпа. Имаше брокер на недвижими имоти на Карибските острови, както и друг, който продаваше ферми в Монтана. На павилиона за електроника имаше истинска блъсканица от костюмирани адвокати, които разграбваха най-новите абсурдно скъпи играчки за големи мъже.
А пък автомобилите… Цяла стена беше заета от пищни витрини с най-новите модели свръхлуксозни коли: „Мерцедес“ купе, „Шевролет Корвет“ ограничена серия, ръждивочервено „Бентли“ — мечтата на всеки уважаващ себе си адвокат… „Порше“ дори бяха пуснали джип с двойно предаване и на щанда вече се приемаха поръчки. Най-голямата тълпа обаче се бе събрала около едно лъскаво синьо „Ламборгини“. Табелката с цената беше почти скрита, сякаш производителят се страхуваше да я покаже. Само 290 000 долара, като бройките бяха ограничени. Неколцина адвокати изглеждаха готови да се сбият кой да се запише пръв.
В една по-усамотена част от залата италиански модист, подпомаган от асистент, взимаше мерки на шишкав адвокат за костюм. На табелката пишеше, че са от Милано, но доколкото Клей успя да чуе, и двамата говореха английски с американски акцент.
Докато следваше във факултета, Клей бе участвал в семинар по извънсъдебни споразумения за големи суми и за задължението на адвоката да предпази клиента си от изкушенията на внезапното богатство. Тогава неколцина практикуващи адвокати бяха разказали ужасяващи случки за работнически семейства, съсипали живота си с парите от обезщетенията; самите истории представляваха интересни етюди за тъмните страни на човешкия характер. Един от адвокатите се бе пошегувал:
— Нашите клиенти харчат парите си почти толкова бързо, колкото и ние самите.
Клей се оглеждаше смаян, докато неговите колеги харчеха парите си със скоростта, с която ги печелеха. Нима и той беше като тях?
Не, разбира се. Поне засега Клей се бе придържал към основните си потребности. Та кой на негово място не би си позволил нова кола и по-добро жилище? Той не си купуваше яхти и самолети, нито ферми в Монтана! Не ги искаше, не му трябваха. Дори с помощта на дайлофта да спечелеше цяло състояние, в никакъв случай не би го пръснал за ролс-ройси и други къщи. Щеше да внесе парите в банката или, още по-добре, да ги зарови в задния двор.