Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Огледа спящия мъж и остана удовлетворен, че наблизо няма оръжие, макар на масичката да имаше телефон — Некстел като онзи, който бе взел от жената на Кори. Взе го и видя, че има получено текстово съобщение. Натисна бутона и текстът се появи — същият, който беше прочел на телефона на Кори. Предупреждението бе пристигнало навреме за Джибрал Хейтам, но за негово съжаление той го беше проспал или не бе оценил значението му за себе си.
На масата имаше и портфейл и Халил го прибра заедно с телефона в джоба си. Погледна тениската на Хейтам и видя на нея Близнаците, отпечатани в златно, с думите „НЙПУ/ФБР Антитерористична спецчаст“. Отдолу беше написано „11/9 — Не забравяй“.
Изплю се върху тениската, после седна във фотьойла срещу дивана. Наблюдава няколко секунди жертвата си, после огледа помещението.
В родната му страна такава къща на два етажа и със собствена градина щеше да е дом на човек с положение. Тук те бяха стотици и хиляди и принадлежаха на обикновени хора, с автомобили пред тях, с телевизори и хубави мебели вътре. Разбираше защо толкова много правоверни от по-бедните ислямски страни емигрират в Америка, страната на християните и евреите, и не ги заклеймяваше за постъпката им, стига да запазваха обичаите и вярата си. Всъщност един ден Америка щеше да стане като Западна Европа, за която сега ислямът мислеше като за безкръвно завоевание.
Хейтам обаче беше покварен до крайност от тази морално пропаднала нация — живееше сред чифути и неверници, продаваше душата си на враговете на исляма. Халил изрецитира на глас стих от Корана:
— Вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни.
Гейбриъл Хейтам се размърда на дивана.
Телевизорът отново започна да предава спортното състезание — американската национална игра бейзбол. Тя наистина се развиваше толкова бавно, че би могла да приспи всеки.
Халил погледна дистанционното до кутията бира на ниската масичка, взе го, огледа го и изключи телевизора.
Гейбриъл Хейтам отново се размърда, после се прозя, надигна се и зяпна объркано черния екран. Посегна за дистанционното и едва тогава видя Асад Халил.
Спусна краката си от дивана и изръмжа:
— Кой си ти, по дяволите?
Халил извади глока от джоба си и го насочи към него.
— Наистина съм от ада. Не мърдай, или ще те убия.
Гейбриъл Хейтам впери поглед в оръжието, после погледна натрапника.
— Вземи каквото искаш и…
— Млъквай. Ще разбереш какво искам, когато разбереш кой съм.
Хейтам се вгледа в лицето му и Халил видя как бавно го разпозна. Гейбриъл Хейтам кимна, после каза тихо:
— Къде е жена ми?
Халил от опит знаеше, че ако кажеш на жертвата, че любимата й е мъртва, тя става безразсъдна и понякога опасни затова отговори:
— Жена ти и дъщеря ти са на сигурно място.
— Искам да ги видя.
— Ще ги видиш. Скоро. Но първо ще отговориш на някои въпроси. От службата ти свързаха ли се с теб да ти кажат, че съм се върнал?
Хейтам кимна.
— Ако казваш истината, защо спеше? — Халил се усмихна. — Би трябвало да си по-бдителен.
Извади телефона на Хейтам от джоба си и му прочете съобщението, после каза на арабски:
— Ако беше буден да прочетеш това, може би сега нямаше да чакаш смъртта си. — Хейтам не отговори и Халил кимна към кутията бира и каза, отново на арабски: — Защо пиеш алкохол? Той замъглява ума и от него ти се приспива. Виждаш ли?
Гейбриъл Хейтам пак не отговори. Погледът му се стрелна из стаята.
Халил знаеше, че Хейтам търси начин да излезе от ситуацията, че преценява разстоянието помежду им и замисля някакъв агресивен ход. Стана, но преди да успее да отстъпи, Хейтам награби масичката и я метна към него, след което се хвърли напред.
Халил отби летящата масичка и изстреля куршум в гърдите на мъжа, но пропусна сърцето му. Преди да успее да стреля отново, Хейтам сграбчи дясната му ръка. Последваха няколко секунди борба, преди Халил да усети как раненият губи сили. Освободи се и отстъпи назад.
Гейбриъл Хейтам стоеше несигурно на крака, притиснал с лявата си ръка кървящата рана на гърдите си и протегнал дясната към нападателя си. От устата му течеше кръв.