Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Свързахте ли се с полицията?
— Едва не получих инфаркт, когато дойдоха сутринта, но беше заради някаква жена, убита в дома си близо до Дерби.
— Лелята на съпругата ми. Отидохме й на гости и я намерихме мъртва.
— Боже мой. Много съжалявам.
Замислих се какво да кажа, като се имаше предвид, че напоследък бях усвоил навика да крия разни неща от хората от страх, че ще ги разтревожа безпричинно. Тази политика обаче не ми се отплащаше.
— Госпожо Абагнейл, не искам да ви тревожа и съм убеден, че има абсолютно безобидна причина съпругът ви да не се е свързал с вас, но мисля, че трябва да се обадите на полицията.
Тя тихо възкликна.
— Кажете им, че съпруга ви го няма, макар да не е минало много време.
— Разбирам. Ще го направя.
— И ми се обадете, ако нещо се случи. Ще ви кажа номера на мобилния и домашния си телефон.
Тя ме помоли да изчакам, докато вземе нещо за писане. Предполагам, че съпругите на детективите винаги държат тефтерче и химикалка до телефона.
Синтия влезе в кухнята. Готвеше се да отиде в погребалното бюро. Тес, Господ да благослови душата й, бе уредила предварително тези въпроси, за да улесни максимално нещата за любимите си хора, и преди години беше платила погребението си. Прахът й трябваше да бъде разпръснат над пролива Лонг Айланд.
— Синти.
Тя не отговори. Не ми обръщаше внимание. Независимо че в това нямаше логика, тя си мислеше, че донякъде съм отговорен за смъртта на Тес. Дори аз се запитах дали нещо би се променило, ако веднага й бях разказал всичко, което знам. Щеше ли Тес да бъде в дома си, когато убиецът бе дошъл, ако Синтия знаеше как е платено за образованието й? Или и двете щяха да бъдат другаде, да работят заедно и може би да помагат на Абагнейл в разследването?
Нямаше как да знам. И трябваше да живея в неведение.
Разбира се, и двамата не бяхме на работа. Синтия си беше взела неопределен брой почивни дни от магазина за дамско облекло, а аз се обадих в училище и им казах, че ще отсъствам известно време и по-добре да ми намерят заместник. Който и да беше, желаех му успех в моите часове.
— От сега нататък няма да крия нищо от теб — обещах аз. — Случи се и нещо друго, за което трябва да знаеш.
Синтия спря, преди да излезе от кухнята, но не се обърна да ме погледне.
— Преди малко говорих със съпругата на Дентън Абагнейл. Изчезнал е.
Тя леко залитна на една страна, сякаш част от въздуха излезе от гърдите й.
— Какво каза? — попита.
Разказах й всичко.
Синтия протегна ръка и се подпря на стената, за да не загуби равновесие.
— Трябва да отида в погребалната агенция и да взема няколко решения в последната минута.
— Разбира се. Искаш ли да дойда с теб?
— Не — отвърна тя и излезе.
Известно време не знаех какво друго да правя, освен да се тревожа. Разчистих кухнята, разчистих къщата и безуспешно се опитах да закрепя телескопа на Грейс по-стабилно за статива.
Върнах се долу и погледът ми се спря на двете картонени кутии от обувки на масичката за кафе. Абагнейл ги беше върнал предишния ден. Взех ги, занесох ги в кухнята, сложих ги на масата и започнах да изваждам нещата едно по едно, както сигурно беше направил и той.
Когато бе разчистила дома си като ученичка, Синтия беше изсипала съдържанието на чекмеджетата и нощните шкафчета на родителите си в тези кутии. Като повечето чекмеджета те бяха хранилище за важни и незначителни неща, дребни монети, ключове, които вече не знаеш коя врата отварят, рецепти, талони, изрезки от вестници, копчета и стари писалки.
Клейтън Биги не беше сантиментален, но бе запазил странни неща като изрезки от вестници, например снимка на баскетболния отбор, където беше играл Тод. Още по-вероятно беше да е запазил нещо, свързано с риболова. Синтия ми бе казала, че четял спортната секция на вестниците и търсел новини за риболовни турнири и разкази за пътешествия в езера, където имало толкова много риба, че буквално скачала в лодките.
В кутията имаше пет-шест такива изрезки, които Синтия бе изровила от нощното шкафче на Клейтън преди години, преди мебелите и къщата да бъдат продадени. Запитах се кога ли ще осъзнае, че няма смисъл да ги пази повече. Разгърнах пожълтелите изрезки, като внимавах да не ги скъсам, за да видя какво пише в тях.
Нещо в едната привлече погледа ми.
Беше изрезка от страниците на „Хартфорд Кюрант“, статия за лов на риба с мухи по река Хаусатоник. Онзи, който я беше изрязал от вестника, по всяка вероятност Клейтън, го бе направил много старателно и беше прокарал ножиците надолу по краищата между първата и последната колонка. Историята беше публикувана над невидими обяви, наредени стъпаловидно в долния ляв ъгъл.