Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Може би цели месеци? — попита тя, за да предотврати мисълта за още по-продължителен срок.
— Щом се налага, ще чакаме. Дори и месеци.
— Ами Емили?
— Джейн, наистина ли смяташ, че е разумно да те види в това състояние?
Тя се отпусна в малкото кожено канапе до стената. Нямаше нужда да се оглежда. Знаеше какво има предвид съпругът й.
— Тази сутрин се чувствам: малко по-добре. Не си глътнах таблетките и смятам, че…
— Не си глътнала таблетките? Защо? Паула ли забрави да ти ги даде?
— Не, Просто не ги взех. Скрих ги, докато я нямаше.
— Скри ги!? Джейн, така ли постъпва човек, който иска да оздравее?
— От тях се чувствам по-зле.
Майкъл нервно закрачи из кабинета.
— Наистина, Майкъл! Напоследък се чувствам ужасно. Дори си мисля, че съм получила удар…
— Удар? — вече я гледаше като обезумяла.
— Или тези лекарства ми действат така… Може би съм алергична към тях, не знам. Сигурна съм в едно. Сутринта не ги взех и съм значително по-добре. Не чувствам главата си като бетонирана. Няма го и усещането, че ти говоря от единия край на дълъг тунел. Моля те, не ми се сърди!
Той се отпусна до нея.
— Джейн, Джейн! — взе ръцете й в своите и продължи. — Как бих могъл да ти се сърдя? И аз като теб съм изтормозен и объркан. Единственото, което искам, е да се оправиш. Имам нужда от своето семейство. Не мисли, че дъщеря ми не ми липсва. Какво ли не бих дал да сме отново заедно.
— И аз го искам. Всички да бъдем отново заедно.
— В такъв случай, трябва да спазваш инструкциите на д-р Мелоф. Трябва да пиеш лекарствата си!
— Не може ли поне да опитам без тях? Ако се почувствам зле, ще започна пак да ги взимам, обещавам ти!
— Това означава още няколко безценни дни, загубени за всички нас.
Тя не знаеше какво да отвърне. Безценни дни — да, въпросът е в каква посока?
— Извинявай — продължи Майкъл. — Не искам да ти причинявам мъки. Ако смяташ, че лекарствата не ти понасят, ще поговоря с д-р Мелоф. Може би ще ти предпише нещо друго. Струва ми се, сега е моментът да пробваме с хипноза. Ще се опитам да го уредя.
На вратата плахо се почука.
— Да — отвърна той. — Влезте!
Роузи Фицгибънс мушна глава и попита:
— Господин Бийти помоли да ви предам, че след двайсет минути трябва да е на работа. Ако не можете да прегледате Стюарт сега, ще трябва да вземе нов час.
— Не е необходимо — изправи се Майкъл и приглади престилката си. — Ще го приема веднага. Нали не възразяваш, Джейн?
Тя бързо се изправи.
— Искаш да си тръгвам ли?
— Не, разбира се. Знаеш ли, мога да се измъкна за обяд. Така ще имаме време да продължим разговора.
Изпрати я до чакалнята. Паула още я нямаше.
— Роузи, ще се грижиш ли за жена ми, докато се върне госпожица Маринели?
— С удоволствие, д-р Уитакър.
— До скоро — пошушна Майкъл, целуна Джейн по бузата и се оттегли в кабинета си, заедно с господин Бийти и малкия Стюарт.
— Чаша кафе или нещо друго?
— Не, благодаря — Джейн проследи как Роузи отиде до бюрото и седна на мястото си.
— Седни и се чувствай като у дома си.
Джейн я послуша.
— Не се занимавай с мен. И без това си доста заета.
— Така е. Знаеш какво е при нас. Ти наистина ни липсваш. Кога се връщаш?
Доколко е информирана тази жена, чудеше се Джейн.
— Още не знам.
— Майкъл каза, че си имала някакъв рядък вирус…
— Лекарите не са съвсем сигурни.
— И той така каза.
— Навярно изглеждам ужасно.
— Е, виждала съм те и в по-добър вид, няма да крия.
Иззвъня телефонът.
— Кабинетът на д-р Уитакър. Не, съжалявам. В момента има пациент. Ще запиша името и телефона ви. Той ще ви потърси. Моля ви, по-бавно. Третю? Записах. А номерът? Да, имам го. Ще ви се обади, щом се освободи. Благодаря — тя затвори и се обърна към Джейн, но отново се чу звън. — Просто не спира!
— Спомням си — излъга Джейн.
Всъщност, само си съчиняваше.
— Кабинетът на д-р Уитакър. Съжалявам, в момента има пациент. О, здравейте, госпожо Съмървил. Какъв е проблемът?
Джейн обърна поглед от далекогледата регистраторка към малкото момиченце, което хленчеше в скута на майка си.