Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Опитах се да ти кажа, Джейн… — долетя някъде отзад гласът на Паула.
За Бога, тя още ли е тук? Тази жена никога ли не си дава отдих?
— Не ме очаква — изрече на глас Джейн, — но съм сигурна, че ще ме приеме веднага, щом му кажете, че съм тук.
Сестрата, чието пълно име беше Роузи Фицгибънс, почука колебливо на вратата на вътрешния кабинет. После мушна глава през отвора така, че от чакалнята да не може да се види нищо.
— Не трябваше да идваме! Д-р Уитакър сигурно ще ми се сърди.
— О-о, я се разкарай! — едва чуто промърмори Джейн.
Потърка главата си, беше много по-бистра от предишните дни.
Остра кашлица привлече вниманието й към редицата столове отсреща. Жена с отчаян вид държеше в скута си малко, бледо и измъчено момиченце. То отказваше да играе с играчките, разпилени в краката й. Детето ту се давеше в пристъпи, ту протяжно хленчеше. Майката погледна часовника си. За да избегне погледа ми, мнително си рече Джейн. На стената — срещу нея висеше голям часовник с формата на Мики Маус. Под него се бе разположил мъж на средна възраст и малко момче със силно издадена заешка устна. Можеше да му бъде, както син, така и внук. За тези неща, напоследък, човек никога не може да е сигурен. Момчето играеше с няколко самолетчета, като използваше за писта краката на дядо си (или баща си?). Дали с някое от тези играчки-самолетчета не бяха отнесли част от черепа на Майкъл?
— Извинявай — приклекна до момчето тя. — Може ли да хвърля едно око на реактивния?
Хлапакът я погледна недоверчиво. Стисна играчката до гърдите си.
— Ще ти я върна веднага, обещавам!
— Дай самолета на госпожата, Стюарт — обади се мъжът.
Момчето подаде играчката.
Джейн го взе й опита на длан тежестта му. Изглеждаше доста лек. Беше ли възможно такъв безобиден предмет да предизвика рана с четирийсет шева? Затвори очи и се опита да си го представи как лети и се врязва в челото на съпруга й. Каква сила би трябвало да притежава онова дете?
— Джейн! — тя видя до себе си Майкъл.
Подаде й ръка. Помогна й да стане. Стюарт бързо грабна от нея играчката.
— Ужасно съжалявам, д-р Уитакър! Тя настоя да дойдем.
— Няма нищо, Паула. Правилно си постъпила, Джейн. Добре ли си?
— Искам да поговорим, Майкъл — чу се да произнася тя.
— Добре, да поговорим — широко се усмихна той. — Заповядай в кабинета ми!
Внимателно я поведе. Отвътре излязоха млада жена и нейният малък син.
— Благодаря ви за всичко, което направихте, д-р Уитакър! — прошепна жената, ръкувайки се с него.
— За мен беше удоволствие. Грижете се добре за този юнак! От време на време се обаждайте да ме информирате как е.
— Повече няма да го преглеждате, така ли? — в гласа на жената се долови разочарование.
— Само, ако възникне нещо неочаквано. Разбира се, звънете винаги, когато нещо ви притеснява.
Жената се усмихна с благодарност и още веднъж му стисна ръката, преди да си тръгне.
— Паула, защо не отидеш да пиеш едно кафе — предложи Майкъл.
Джейн едва сдържа порива си да го прегърне.
Последва го в кабинета. Интериорът много напомняше този в дома им — подобна мека мебел от зелена кожа, голямо дъбово бюро, библиотеки и рафтове с книги. Бързо откри своя снимка — на видно място — както и една по-малка — на засмяната им с щърба усмивка дъщеричка.
— Искам да видя Емили — започна тя, когато Майкъл затвори вратата.
— Ще я видиш.
— Да, но скоро. Сега, веднага!
— Добре, скоро — кимна той. — Но не сега, Джейн. Ти се съгласи, че ще е по-добре да поседи при родителите ми, докато възвърнеш паметта си.
— Тя се възвръща — бързо му разказа своето последно преживяване и споменът, споходил я пред училището.
— Джейн — тихо започна той, внимателно преценявайки думите си. — Не ме разбирай погрешно. Чудесно е, че започваш да си спомняш. Но това е само началото. Предстои ти много дълъг път. Вярно е, вече сънува няколко неща… все доста драматични инциденти. Случките от ежедневието обаче, още ти се губят. Смятам, че нито за теб, нито за Емили ще е от полза да се съберете точно сега.
— Струва ми се, че щом я зърна…
— Какво? Ще си спомниш всичко, така ли?
Джейн неуверено кимна. Наистина ли го мисли?
— Вероятността да си права е почти нищожна — осведоми я Майкъл. — Иначе отдавна щеше да е станало. Спомените ти се връщат на приливи и отливи, малко по малко. Не казвам, че паметта ти няма да се върне. Просто процесът ще е продължителен. Пъзълът ще се сглобява парче по парче.