Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Знам, че Карол предпочита да ми вика Даниел, сигурно не малко сте ме обсъждали. Аз обаче съм, Дани и ти винаги си ме наричала така.
Джейн преглътна и се усмихна.
— Дани — произнесе тя.
— Така е по-добре! Като чух Даниел, едва не ми стана лошо. Викам си, брей, намразила ме е!
— И защо ще те намразвам? — някакво вътрешно чувство й подсказваше, че това е невъзможно.
— Човек, когато се разведе, разбира кои са му приятели. Нямаш представа колко народ ме изостави. А си мислех, че мога да разчитам на тях. Въобразявах си, че в живота им ще се намери място, както за Карол, така и за мен. Напразно.
— Не ти е лесно — отбеляза Джейн. Наистина ли не му беше лесно?
— Изпитвах чувство на вина спрямо теб — измърмори Даниел.
Тя се мъчеше да прочете нещо в непроницаемите му, сини очи.
— Най-малкото трябваше да се сбогувам.
Джейн замълча. Боеше се да не се издаде. Явно Карол му бе спестила истината за състоянието й. Не знаеше има ли смисъл да откровеничи.
— На няколко пъти понечвах да се обадя — Дани прие мълчанието й като покана да продължи. — Но… имах чувството, че вече сме си казали нашето сбогом. Всички тези сутрини, когато изливах душата си пред теб, когато се оплаквах от живота си, а ти ме слушаше… Ти разбираше какво преживявам…
Той помълча няколко секунди. После продължи:
— Знаех, че си наясно какво чувствам към теб — отново настъпи тишина. — Какво можех да добавя?
Даниел мушна ръце в джобовете си. Бързо ги извади. Започна да гали голите й ръце.
— Все пак мисля, че не съм ти казал какво означаваш за мен. Много ми помогна. Знам, не одобряваше онова, което правя в интимния си живот… Поне не ме укоряваше. Ценях това и още го ценя — Даниел направи нова пауза, сякаш търсеше точните думи. — Липсваш ми. Често мисля за теб. Чудя се, дали продължаваш да тичаш без мен?
Погледна я внимателно. Лицето му се изпълни със загриженост.
— Наистина съжалявам, че имаш здравословни проблеми.
— Всъщност, нещата са по-сериозни.
— Какво искаш да кажеш?
Джейн вдигна рамене. Не знаеше откъде да започне. С крайчеца на окото видя, как вратата на Карол се отвори. Синът на Даниел — Ендрю изскочи навън. Под едната мишница стискаше навит спален чувал. В другата ръка — натъпкан сак. Тя обърна глава — сега не бе време за изповеди.
— С Ендрю ли заминаваш?
— Ще го закарам на лагер.
Двамата видяха как Карол последва сина си, изпречи се на пътя му и го хвана за ръцете.
— По цял ден му крещи, а сега не може да се раздели с него — подхвърли Даниел.
Не говореше ли за собствените си отношения с Карол?
— А Силайн?
— Тя замина в неделя.
— Не са в един лагер, нали?
— Не, тя е в Манитоу. Не помниш ли? Ти ни го препоръча.
Джейн почувства как цяла се изпотява.
— Да, естествено. Не знам защо попитах.
Даниел угрижено присви очи. Ръката му пак започна да я гали.
— Добре ли се чувстваш? Пребледня като платно. Може би трябва да полегнеш.
— Не, нищо ми няма — последното, което й се искаше, бе да се върне в леглото. — Още съм изтощена, това е всичко.
Трябва, когато е с познати от миналото си, да се научи да говори, колкото се може по-малко… Колкото повече мълчиш, толкова повече научаваш. И толкова по-малко грешиш.
— Къде да сложа тези неща, татко? — обади се Ендрю, вече беше при колата. — Здравейте, госпожо Уитакър!
— Здравей, Ендрю — тихо отвърна Джейн.
— Мисля, че в багажника има място. Ако е пълен, положи ги на задната седалка.
— Това ли е новата ти философия? — заядливо подхвърли Карол и приближи към двамата. — Да ги полагаш на задната седалка?
Джейн обърна глава. Чувстваше се объркана, дори виновна. Не разбираше защо. Ендрю отвори багажника, подреди нещата си. Ръцете и краката му все така не спираха да се движат — като герой на мултфилм. Всички пубери ли са такива, почуди се Джейн.
— Не може ли да си спестим сарказма за малко? — Даниел говореше по-тихо от Карол, но също толкова язвително.
Джейн не гореше от желание да присъства на семейна свада. Може би сега е моментът да тръгне? Нямаше да е зле да си почине, преди да се е върнал Майкъл.
— Май ще вървя…
— Няма да позволиш една нищо и никаква семейна дрязга да те изплаши, нали, Джейн? — гласът на Карол бе предизвикателен.
— Още се чувствам изтощена.
— Знам, толкова много ти мина през главата… — за първи път в думите й прозвуча многозначителен, неочаквано зъл подтекст.