Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Няма страшно, Лиса, д-р Уитакър само ще те прегледа. Няма да боли.
— Не ща! Не искам при доктора — всяка следваща дума, детето произнасяше все по-високо.
— Ще свършим за пет минутки. Никакви инжекции, честна; дума! Ето, поиграй си малко с този строител — жената бръкна в големия кашон с играчки и извади една кутия.
Тя се разтвори в ръцете й. Дървените кубчета се разпиляха във всички посоки. Лиса изпищя, скочи от скута на майка си и започна да ги събира.
Жената улови втренчения поглед на Джейн.
— Не обича доктори. Онзи ден, мъжът ми спомена, че ще прави снимки. Писна с цяло гърло. Решила, че говори за рентгенови снимки! За да я прилъжем, сме й обяснявали, че е същото, както да те фотографират. Естествено, започна да протестира. Мислеше, че е като на рентген. Като й показахме, че е съвсем друго, разбра. Сега умира да я щракат. Същинска Синди Крауфорд!
СИНДИ КРАУФОРД.
Джейн погледна ръцете си, спомняйки си красивото самоуверено лице, което й се бе усмихвало от корицата на списанието, само миг преди да открие кървавото петно върху роклята си.
Споменът я накара да скочи от стола. Втурна се към вратата, без да знае къде отива. Едва когато в глезена й се удари нещо остро и болката я накара да спре, забеляза играчката самолет. Пресегна да я вземе. Дочу гласове, които приближаваха зад гърба й.
— Джейн, добре ли си? Къде отиваш?
— Извинявай, ако съм те разстроила!
— Госпожа Маринели ще се върне всеки момент.
— Мамо-о, искам да си ходим!
Джейн премести поглед от самолетчето. Огледа малката Лиса на пода, притеснената й майка, застанала в напрегната поза, Роузи Фицгибънс — седяща зад бюрото с телефонна слушалка в ръката…
— Може би ще е добре, да се отървете от тези неща — показа тя самолетчето на Роузи. — Опасни са.
— Трябва да внимаваш като стъпваш наоколо — съгласи се Роузи и остави слушалката.
Джейн отмести очи към износения килим в нозете си.
— Сигурно не ви е било лесно да изчистите кръвта?
— Кръв ли?
— Мамо! — дочула тази страшна дума, Лиса бързо се втурна към жената.
— След като онова момче е запокитило самолета в главата на Майкъл… Сигурно е текла доста кръв, за да го зашият с толкова шевове.
Роузи я изгледа напълно объркана.
— Струва ми се, не те разбирам…
Вратата на Майкъловия кабинет се отвори. Стюарт и дядо му (или баща му?) излязоха от там. В този миг се появи Паула. Майкъл също приближи до Джейн.
— Ще си дойда веднага, щом мога — прошепна той и свойски й намигна. — Ще обядваме заедно.
Джейн се усмихна, вдигна очи към челото му и си представи линията от скрити под косата шевове. Сигурна беше, че освен паметта си, вече губи и своя разсъдък.
Петнайсета глава
Разбира се, нараняването може да не е станало в чакалнята, помисли Джейн, докато гледаше разсеяно навън. Паула караше бързо, сякаш да не даде време на колата й да се развали. Джейн с нетърпение чакаше края на това автомобилно приключение. Давенето на мотора я правеше неспокойна, а сърцето й подскачаше в неравномерния му ритъм. Предпочиташе да слезе и да извърви пеша останалото разстояние. Паула нямаше да го допусне, макар да бяха близо до къщи. Може би когато спре в алеята пред гаража, ще успее да я склони за кратка предобедна разходка. Чувстваше се по-силна. Краката й щяха да издържат.
Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че чистият въздух ще й се отрази добре — ще издуха остатъците от паяжините, ще даде на ума и нозете й необходимото пространство. В момента хиляди противоречиви идеи се тълпяха в мозъка й, блъскаха се, притискаха се — като деца на игрище. Трябваше да отвори вратите, да пусне на свобода мислите си, да даде на лудите си хипотези простор, за да се изявят и изчезнат.
Какви хипотези? Че мъжът й е лъгал, разправяйки на Паула, за удар по главата с детско самолетче? Че Паула е измислила цялата история, за да го защити? Че това е някаква много тънка конспирация? Или, че Майкъл наистина е бил ударен със самолетче, само че инцидентът не е станал в кабинета му. Поне не в чакалнята!
Къде другаде? Играчките се намираха именно там. Разбира се, детето би могло да влезе със самолетчето в кабинета. Но и по онзи килим не личаха петна. Щеше да ги забележи, както не пропусна мебелите, книгите, снимките… Вярно — тогава не мислеше за раната му. Едва ли обаче, би й убягнало петно от кръв. Бе станала истински спец по тях!