Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
А ако такъв инцидент изобщо не е имало?
Роузи Фицгибънс не знаеше нищо. Когато Джейн постави въпроса, очите й така се ококориха, че щяха да изхвръкнат. „Струва ми се, не те разбирам!“… Явно дори не е чувала за подобен случай. Освен, ако тогава я е нямало. Това е напълно реално. Бог ми е свидетел, рече си Джейн — вероятностите са неизброими!
Най-лошата е, ако полудява. Ако тълкува погрешно всичко — шевовете, обясненията на Паула, реакцията на Роузи. Няма логика! При това — в нищо свързано с живота й! А имало ли е някога?
Защо трябва Майкъл да лъже? Какъв е смисълът? Съзнанието й галопираше в неистови кръгове, търсейки отговор. Имаше само едно правдоподобно обяснение — ако Майкъл е лъгал, направил го е, за да я защити. Той знаеше какво се е случило, какво е извършила тя — нещо толкова ужасно и непростимо… Някой трябваше да я защити от собствената й постъпка. Присъствал ли беше на нея? Опитвал ли се беше да я спре? Тя ли е виновна за белега на челото му? Неговата кръв ли е по синята й рокля?
Безпомощно изхълца. Тялото й се преви на две.
— Какво има? Повръща ли ви се? — гласът на Паула прогони безумните й мисли.
— Какво? Не, не! — Джейн се изправи в по-удобна поза и се загледа през страничния прозорец.
Автомобилът завиваше по Форест стрийт.
— Исках малко да се поразкърша — не лъжа, продължи на себе си Джейн, само си съчинявам. — Защо не се поразходим малко?
— Смятам, че ви стига за днес.
— Съвсем малко.
Паула спря пред гаража.
— Не остана време. Трябва да приготвя нещо вкусно за обяд. Нали д-р Уитакър ще си идва?
— Можеш да не ме придружаваш, ще се справя сама.
— Тази сутрин едва станахте от леглото.
— В момента се чувствам добре. Отивам до ъгъла и се връщам.
— И когато съпругът ви дойде, вместо вас ще завари вкъщи само мен!
— Няма да се бавя — уточни Джейн. — Само няколко минути.
Млъкна. Освен по кървави петна, бе станала спец и по разпознаване на загубени каузи. Отвори вратата и слезе от колата.
Беше на път към входната врата, когато силен мъжки глас я спря.
— Джейн!
Обърна се. Очакваше да види Майкъл. Бе готова да се втурне към него, да го помоли веднага да й каже истината. Хипотезите й я побъркваха. Щеше да му разкаже всичко — за парите, за кръвта… Отдавна трябваше да го направи! От него се искаше същото! Нямам нужда от лъжезащита, щеше да му каже. Разправи, какво се е случило!? Вместо Майкъл от предния двор на Карол й махаше симпатичен непознат с тъмна коса и засмяно лице. Предполага се, че трябва да го познавам, помисли си Джейн.
Преди Паула да я е спряла, тя притича през улицата. Прислужницата я изгледа безпомощно.
— Здравей — рече Джейн, когато усмихнатият приближи да я посрещне.
— Радвам се да те видя! — поздрави мъжът.
Внезапно усмивката замръзна върху лицето му. В гласа му трепнаха мрачни нотки.
— Добре ли се чувстваш? Видът ти е малко странен.
Джейн оцени деликатността му.
— Бях болна, но се оправям.
— Надявам се, не е сериозно? — в очите му се четеше предположение за обратното.
— Един от онези мистериозни вируси — отвърна Джейн. Беше си припомнила, казаното от Майкъл на сестрата от регистратурата. — Вече се оправям.
На кого говореше? Кой е този мъж? Защо е загрижен за нея?
— Сигурно си занемарила тичането?
— Тичането ли? Въобще не ми е до него.
Тичане — да! Колкото да избяга.
— Днес за пръв път от цяла седмица ставам от леглото! — каза на глас.
— Значи страхотно ми е провървяло… Всъщност и аз напоследък тичам рядко — призна мъжът, колкото да поддържа разговора. — Но постепенно набирам скорост!
Той свали поглед към краката си.
— Въпросът е веднъж да започнеш.
Най-после нещо, което й подсказваше с кого си има работа! Без съмнение това бе нейният джогинг партньор, бившият съпруг на Карол — Даниел. Вече можеше да гледа на него с други очи. Очарователният непознат се беше изпарил. На мястото му стоеше съседът, за когото бе чувала, че е напуснал жена и деца, един грохнал старец и едно вярно куче, за да тича безпрепятствено, волно и непрекъснато по добре познатата му алея на Свободата. Мъж, решен да успее в това, в което тя се бе провалила — да започне живота си отначало.
— Е, как я караш… Даниел?
— А, не! Хич не се опитвай така официално!
— Моля?