Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Яростта й към Даниел се прехвърля на всичко, което я заобикаля, помисли си Джейн.
— Много мило, че се вдигна от леглото, за да му кажеш „здрасти“. Бас държа, че цяла седмица дебнеш от прозореца на спалнята, кога ще се появи.
— Джейн тъкмо се прибираше и аз излязох — обясни Даниел.
— Наистина, колко удобно! Бива те да си нагаждаш нещата, както ти отърва. Не съм ли права?
Джейн не беше сигурна към нея или към Даниел е насочен този въпрос.
— Карол, нужно ли е всичко това?
— О, то е едва началото. Само почакай!
— Чудесно, но се налага да закарам нашия син до лагера.
— Как все намираш начин да се измъкнеш!?
— Слушай, Карол, не знам какво те впряга? След минута няма да съм тук. Няма да ме видиш чак до края на есента!
— Нито теб, нито месечната издръжка.
Раменете на Даниел безпомощно увиснаха. Джейн долавяше как в душата му се борят противоречиви чувства — да избухне, да посрещне удара с удар, да заглади нещата… Точно щеше да отвърне и Ендрю извика.
— Хайде, тате, да изчезваме!
— Гласът на здравия разум! — подхвърли Даниел и се обърна към Джейн — Пази се.
— О, само толкова ли! Целуни я, за Бога! Няма защо да се притеснявате от мен — изсъска Карол и пое към колата.
Сграбчи в желязна прегръдка момчето си и го разцелува.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо — довърши Даниел.
— Благодаря — отвърна Джейн, — може би ще те потърся.
— Като нищо! — намеси се Карол. — Напоследък има нужда от доста неща. Нали, скъпа?
— Хайде, татко!
— Приятна ваканция, Ендрю! — провикна се Джейн към момчето, то тъкмо се наместваше на предната седалка. — Карай внимателно, Даниел.
Той кимна безмълвно. Седна зад волана. Излязоха на задна. Даниел махна за довиждане. Джейн гледа след тях, докато колата не изчезна. Още не й се прибираше. Усещаше как погледът на Карол пробожда гърба й. Враждебността я покриваше като слой прогаряща кожата киселина. Защо?
— Случило ли се е нещо? — намери сили да се обърне Джейн.
Все още се надяваше, че Карол й е приятелка. Прозвуча рязък, горчив смях.
— Сигурно ме вземаш за идиотка?
— Няма такова нещо. Не знам за какво говориш.
— А, да, ти си забравила! Нали не помниш?! Много удобно!
— Няма ли най-сетне да кажеш, какво има? Имам чувството, че си ми ужасно сърдита.
— Че за какво да се сърдя?
— Не знам.
— Ти не знаеш?
— Наистина не знам. Последния път не забелязах нищо такова. Или не съм разбрала?
— Не си ли спомняш?
— Спомням си, че те смятах за приятелка.
— Странно. И аз мислех същото.
— И какво стана? Разстрои се като видя да говоря с Даниел, така ли?
— Защо ми е притрябвало да се разстройвам?
— Не знам. Може да си се почувствала предадена?
— Предадена. Интересни думи ти идват на езика. Как мислиш?
— Не знам какво да мисля. Престани с гатанките си, ако обичаш!
— Не си ли падаш по гатанките? Странно! Мислех, че който обича игричките, обича и гатанките. Това доказва само едно. Човек никога не знае, дали познава някого или не.
— Моля те, кажи ми какво съм направила, според теб?
— О, не само според мен! Доста ми се ще да ти го кажа, ама обещах… За разлика от някои хора, които мога да назова по име, моите обещания си ги изпълнявам.
— Обещала си на кого? Какво си обещала?
— Карол! Карол, идвай бързо! — чу се разтревожен старчески глас.
С размахани ръце, старецът се показа на вратата.
— Стана пожар! Пожар в кухнята!
— О, Господи! — Карол се втурна към къщата, като едва не прегази кучето.
То беше изскочило навън и неистово лаеше.
— Разкарай се, Джий Ар! — изкрещя тя и изчезна зад вратата.
В същия миг писъкът на алармата за пожар огласи улицата. Джейн реагира инстинктивно. Втурна се след Карол. Ако има пожар, щеше да й е нужна помощ. Отнякъде изскочи Паула и хукна след нея. Двете жени си запробиваха път през сивия пушек.
Карол вече бе стигнала печката. Без успех се мъчеше да загаси с малък пожарогасител пламъците, които идваха от тигана. Джейн грабна капака и го нахлупи отгоре му. Огънят припламна и изчезна.
— За Бога, татко, какво искаш да направиш, да ни подпалиш ли?!
— Исках бъркани яйца.