Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Беше майка ми — обясни тя, без никой да я е питал.
— Всичко наред ли е?
— Кристин си пуснала мухата за някаква рокля, а майка ми не може да я открие. Пита дали не знам къде е?
— А ти знаеше ли? — на Джейн не и се искаше разговорът да прекъсва.
Това я караше да се чувства поне малко човешко същество. Паула вдигна рамене.
— Тази рокля й умаля още преди време. Откъде й щукват тези щуротии? На пет години е, какво ли се чудя.
Джейн кимна. Опита се да си спомни петгодишната Емили. Веднага си я представи в розовото трико за кънки на кръглата ледена пързалка. Майкъл й каза, че този инцидент се е случил преди година и половина — т.е. Емили е била на пет. Какви ли щуротии е криела тогава нейната малка главица? Какво ли крие в нея сега?
Дали мисли за мен, помисли си Джейн. Пита ли се защо петте дни гостуване при баба и дядо се превърнаха в седмици? Защо не й се обаждам по телефона? Дали няма да реши, че съм я изоставила? Докато аз си я спомня, дали няма да ме забрави самата тя?
— Бих искала да позвъня на дъщеря си — внезапно изрече на глас.
— Трябва да го обсъдите с д-р Уитакър, когато се прибере.
— Няма да чакам от никого разрешение, за да говоря със собственото си дете!
— Не смятам, че е разумно във вашето състояние да правите нещо, което би разстроило и вас, и дъщеря ви.
— Защо ще се разстройва от разговор със собствената си майка?
Паула се поколеба.
— Ами, вие не сте напълно майката, която тя помни. Не съм ли права?
Джейн усети, че решителността й угасва. Думите на прислужницата бяха необорими. Освен друго, не можеше да настоява, тъй като не знаеше нито къде се намира Емили, нито на какъв телефон да я търси.
— Паула — рязко рече тя. — Къде сложи телефонното ми тефтерче?
Прислужницата оправяше леглото. Раменете й трепнаха. Тя обърна поглед през рамо и отвърна:
— Не съм го слагала никъде.
— Беше в нощното ми шкафче, а сега го няма!
— Въобще не съм го виждала… Нито съм го пипала.
— Беше в нощното шкафче — упорито повтори Джейн. — Сега го няма.
— Трябва да попитате д-р Уитакър, когато се върне — със същото упорство отвърна Паула.
— Ще си направя списък на нещата, които трябва да питам д-р Уитакър — Джейн не скри своя сарказъм.
— Днес, като че ли сте по-весела от обикновено — отбеляза Паула. — Това е добър признак.
Тя приключи с леглото и добави:
— Защо не се облечете да се поразходим с колата?
Звучеше повече като изискване, отколкото като препоръка. Джейн реши да не спори. Тази жена умееше да проявява невероятна упоритост. А и на Джейн наистина й се излизаше. Не беше ли молила Майкъл точно за това? Нима вече е променила желанието си? И защо? Какво я спираше?
Тя надникна в гардероба, уж търсейки какво да облече за разходката. Всъщност погледът й се насочи към пода, към върховете на обувките от черна лачена кожа.
— Хайде, по дяволите! Не ме измъчвай!
Джейн затаи дъх, изчаквайки гневът на Паула да се поуталожи.
Това беше второто й избухване в продължение на десет минутното им пътешествие.
— По дяволите! — удари кормилото Паула.
Без да иска натисна клаксона. Колата зад тях незабавно избибипка. Прислужницата махна за извинение в огледалото за обратно виждане и се залови отново да разрешава проблемите си на съвършен водач.
— По дяволите! Не издъхвай точно сега!
— Може би трябва да изключиш за секунда — предложи Джейн.
— Не, не помага. Този номер го прави вече повече от месец. Няма да тръгне, докато не се почувства готова.
— Трябва да я изключиш.
— Трябва ми нова кола, това е!
Джейн замълча. Какво можеше да добави? Беше истинска трошка, кой знае кога купена на старо. Преживяваше последните си дни. Непонятно защо, този факт я накара да се чувства по-малко самотна? Не може само аз да съм на доизживяване, помисли си тя. Все пак предпочете да не споделя това свое хрумване със спътницата си.
Паула направи нов опит да подкара автомобила. Старият буик изкиха и загуби съзнание. Тя подозрително погледна към Джейн, сякаш смяташе, че причината е в нея.
— Д-р Уитакър ли ви каза, че трябва да се изключи?
— Не помня — отвърна Джейн.
Въпросът й се стори странен.