Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Влязох в нашата сграда. Взех асансьора нагоре към единадесетия етаж. Вратата се отвори и…
Там беше Деби Суарес. Обезумяла. Очите й бяха зачервени и подути, сякаш бе плакала с часове. До нея стоеше Хилди Хайман. Лицето й беше поразено от шок. И двете носеха картонени кутии. Между тях (не можех да повярвам на очите си) стоеше огромна, мускулеста жена с лице като затворнически хляб. Беше облечена в тъмносиня униформа и носеше полицейска шапка с емблема Корпоративна охрана под козирката.
— Деби? Хилди? — възкликнах аз. — Какво става…
Деби се разрида.
— Задниците. Шибаните задници…
Пазачката ги сбута и двете напред към асансьора.
— Те ни го направиха, мистър Алън — изстена Хилди. — Точно както казах, тези немски копелета…
Но после вратите на асансьора се затръшнаха и те изчезнаха. Обърнах се. Пред мен, на страж пред входната врата на „Компютърен свят“, стояха двама мъже от охраната. Една охранителка беше настанена зад бюрото в приемната. През стъклената преграда успях да видя как други охранители ескортират по коридора няколко жени от моя екип в „Телепродажби“. Бях зашеметен. Нямах думи. Закован на място. След малко охранителката зад бюрото попита:
— Мога ли да ви помогна?
— Аз работя тук.
— Вие сте служител на „Компютърен свят“ инкорпорейтид?
— Аз съм териториален директор по продажбите за…
Пазачката щракна нетърпеливо с пръсти и каза:
— Служебната ви карта.
Извадих си портфейла и й подадох посребрената пластмасова карта с метална ивица, която служеше като ключ за офисите на „Компютърен свят“. Пазачката остави картата на бюрото и се зарови в списък с имена, докато намери моето. После кимна на един от въоръжените охранители до вратата.
— Добре, мистър Алън — Лоренцо ще ви заведе до Личен състав…
Побиха ме тръпки. Личен състав беше смъртна присъда — отделът, който се занимаваше с наемането на нови служители и с уволненията.
— Може ли да видя шефа си, мистър Зануси? — попитах аз.
— Мистър Зануси вече не работи тук — осведоми ме охранителят.
— Е, ами Клаус Креплин?
— Мистър Алън, ако просто придружите Лоренцо до Личен състав…
Гласът ми затрепери.
— Никъде не отивам, докато не видя проклетия Клаус…
Лоренцо пристъпи напред и застана пред мен. Беше шест фута и четири инча, много напомнен, със злобно намръщена физиономия, която казваше: Дръж се прилично. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, че трябваше да напрегна слух, за да го чуя как казва:
— Съветвам ви да ме придружите горе, сър.
Потупа ме по рамото и посочи към асансьора.
— Ами служебната ми карта? — попитах аз.
— Ще я задържим — отговори Лоренцо.
Возихме се мълчаливо до осемнадесетия етаж. Лоренцо ме придружи по дълъг, тесен коридор с малки офиси с матови стъкла на вратите. Той почука на една от тях, подаде глава вътре, после ми направи знак да вляза. Затвори вратата зад мен. Офисът беше мъничък — колкото да побере един метален стол, обърнат към функционално бюро. След малко вратата се отвори и вътре влезе безличен мъж около четиридесетте. Костюм, вратовръзка, рогови очила, ред химикалки в джоба на ризата му, прошарена пясъчноруса коса.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, мистър Алън — каза той и се настани зад бюрото. — Бил Фройдлих, Личен състав. Моля ви, седнете.
Не ми подаде ръка за поздрав, не ме погледна в очите. Вместо това отвори голямата дебела папка, която носеше. Снимката ми беше закачена в ъгълчето й. Досието ми.
— Вие вероятно се чудите какво става тук — изрече той с глас, трениран да не издава никакви емоции.
— Уволнен съм, ето какво става.
— Не съвсем. Ето какво става: „Компютърен свят“ инкорпорейтид беше продадена…
— Те са ни продали? — изкрещях аз. Вратата се отвори и Лоренцо подаде глава.
— Всичко е наред — увери го Бил Фройдлих, после ме изгледа студено. — Нали?
Отпуснах се в стола и вперих поглед в пода. Бил Фройдлих продължи да говори.
— Знам, че това е шок, но, моля ви, и за двама ни ще бъде по-лесно, ако ми позволите да ви обясня последователността от събитията, които предстоят.
Изчака ме да отговоря, но аз не казах нищо, твърдо насочил поглед надолу към мръсния линолеум.