Убийствен бизнес

— Боже, тези ваши пръсти наистина са черно-сини…

— Повече черни, отколкото сини — уточних аз, извадих от джоба на сакото си два флакона с хапчета, отворих ги и лапнах по едно от всеки флакон.

— Вие сте на болкоуспокояващи? — сви загрижено устни Нанси Ауербах, след като ги преглътнах с вода.

— Да, и на антивъзпалителни…

— Сигурно сте претърпял някакъв инцидент.

— Не беше инцидент, мис Ауербах.

Тя ме погледна право в очите.

— Знам.

— Знаете какво се случи?

— Знам точно какво се е случило… Сега онова, в което трябва да се вгледаме, Нед — продължи тя, — са професионалните усложнения във вашия случай и как те могат да повлияят на бъдещите ви перспективи. Но мисля, че най-напред трябва да започнем с определянето на целите ви в кариерата и да обсъдим как да усъвършенстваме програмата, за да бъде тя възможно най-полезна за вас.

Цели в кариерата… усъвършенстване на програмата… професионални усложнения. Нанси Ауербах говореше на нов език: реч, типична за нейната служба. Език, който трябваше да усвоя бързо.

Телефонът звънна.

— Имате ли нещо против да го вдигна, Нед?

Тя вдигна слушалката и за секунди бе погълната от разговора.

— … сега всичко, което трябва да направим тук, Мат, е да пропуснем Банковия тръст от вашата автобиография.

Докато тя продължаваше да дърдори, аз внимателно изучавах Нанси Ауербах. Висока, към петдесетте, с добре оформени крака, дълги елегантни пръсти (без венчална халка, но със снимки на двете й хлапета на бюрото — разведена), сив костюм — рибена кост. Определено от Източното крайбрежие. Вероятно родена и израснала във Феърфийлд Каунти, прекарвала е летата си в Гринуич кънтри клъб, от Розмари хол е постъпила в Смит или в Скидмор, вързала се е с някой глупав адвокат на име Брад, отглеждала е децата си в предградията докато бракът им се е провалил в пламъци, когато тя отново се е появила на пазара за работна ръка и започнала новата си кариера, консултирайки провалените жертви на корпоративна Америка.