Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— О, Исусе, той е спрял — изкрещя тя и започна да възстановява сърдечния ритъм, налагайки с юмрук гърдите на Креплин. Изведнъж се чу силно, отчетливо пъшкане, когато Креплин изведнъж отново дойде в съзнание и реагира с недоволство, усещайки, че има две счупени ребра. Другата охранителка сложи палец на лявата му китка.
— Пулсът е отличен — кресна тя на колежката си. — Не знаеш ли как да направиш това?
Извикаха ченгетата. Докато ги чакахме да пристигнат, Лоренцо ме закопча с белезници за един стол (поне беше достатъчно свестен да не закопчае току-що счупената ми дясна ръка). Най-напред пристигнаха двама санитари. Креплин продължи да охка високо, докато го товареха върху носилката и го откарваха. След като Креплин замина, аз помолих Лоренцо да ми разкопчее белезниците.
— Съжалявам, човече. Просто си върша работата.
После той се наведе напред и прошепна:
— Но нека ти дам един малък съвет. Следващия път, когато искаш да цапардосаш някого, използвай долната част на ръката си. Причинява максимална вреда на него и минимална на теб. Замахваш към някого със свит юмрук и двамата заминавате за Бърза помощ.
Но Бърза помощ не беше първата ми спирка. Най-накрая полицията се появи. На път към центъра в патрулната кола едно отегчено от света ченге се обърна и каза:
— Значи изрита говната на шефа си?
Аз кимнах.
— Трябва да си се почувствал добре.
В управлението бях регистриран за нападение. Дадоха ми възможност да се обадя веднъж по телефона. Слава Богу, Лизи беше зад бюрото си. Когато й съобщих къде се намирам — и какво ме е завело там — тя въздъхна. Но пристигна в полицията за по-малко от трийсет минути. Влизайки в стаята на дежурния, където ме държаха, тя ме прегърна и каза, че адвокатът вече е тръгнал.
Полицаят, който ме регистрира, беше на телефона. Когато затвори, той се обърна към нас и каза:
— Отпратете адвоката. Имам добри новини за вас, от всички фронтове. Вашата жертва е добре. Лошо е охлузен и му липсва един преден зъб, но няма вътрешни наранявания — с изключение на две счупени ребра. Както и да е, адвокатът ми каза, че оттеглят всички обвинения срещу вас. До колкото зависи от мен, ти трябва да изчезваш от тук, момче.
Докато Лизи ми помагаше да се изправя на крака, ченгето каза:
— Един безплатен съвет. Следващия път, когато решиш да бухнеш някого, не бъди такъв глупак да използваш свит юмрук…
Чувствах ръката си като торба от плът, натъпкана със счупени стъкла. В таксито на път към болницата Ленъкс хил най-накрая ме споходи и шокът. Лизи, усещайки колко съм зле, стисна здравата ми ръка и прошепна:
— Не се отчайвай, скъпи.
И тогава светлините в мозъка ми угаснаха.
Когато се свестих, бях разпънат върху болнична количка в спешно отделение. До мен стоеше лекар в бяла престилка. Държеше рентгенова снимка.
— Добре дошъл — поздрави ме той. — Искате ли да видите какво сте направил с ръката си? — Вдигна снимката над лицето ми и посочи към някакви деликатни костици на три от пръстите ми. Още несвикнал с ярката болнична светлина, аз трябваше да присвия очи, за да ги видя.
— Счупил сте четвъртата кост на третия, четвъртия и петия пръст. За пръв път виждам такова счупване. Сигурно сте използвал свит юмрук…
— Сериозно ли е, доктор…?
— Хардинг. Джеф Хардинг. Аз съм дежурен ортопед в Ленъкс хил. Ако бяхте концертиращ пианист, това може би щеше да е краят на кариерата ви. Във вашия случай ще са необходими осем-десет седмици в еластичен бинт…
Осем-десет седмици. Страхотно! Точно когато ще ме интервюират за нова работа. Тоест, ако някой посмееше да ме наеме. И даже ако по някакъв начин преди интервюто не знаеха за нападението, те с адска сигурност щяха да ме попитат за посинелите ми пръсти по време на самото интервю.
— … така че дългосрочната прогноза е отлична.
Само от ваша гледна точка, докторе.
Час по-късно ме изписаха от болницата. В таксито към центъра аз казах на Лизи:
— Никой вече няма да ме наеме…
— Не е вярно. Всеки в бизнеса знае колко успешно се справяше. Знаят също, че те прецакаха. Повярвай ми: хората ще ти съчувстват. За момент си изключил, това е всичко. И това е разбираемо, при дадените обстоятелства. Не е като да имаш досие за жестоки нападения.
— Въпросът с парите ме плаши до смърт. Имам предвид, без втората половина от премията…
— Даже не си мисли за това.