Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Още една неловка пауза.
— Е, Нед, сигурен съм, че можеш да разбереш, че бях мъничко притеснен да чуя, че ти планираш, говорейки професионално, да ме изриташ…
— Моля те, изслушай ме. Не съм планирал…
Той ме прекъсна.
— Няма да те слушам. Защото вече нищо, което казваш, няма значение. — Изправи се и се наведе над бюрото. — Но знай следното: ако постигна своето, ти никога, никога няма да работиш отново в този бизнес.
Отиде до вратата и ми изпрати една последна, смъртоносна усмивка.
— Честита Нова година, Нед!
Вратата се затвори. Аз се отпуснах назад в стола си. Бях насред зала с огледала. Лабиринт без изход. А изводите — професионални и финансови — от това, което току-що рухна, едва започваха да се вписват в мозъка ми. Светът се изтощаваше и губеше контрол — а аз бях толкова слисан, че почти не забелязах влизането на Бил Фройдлих.
Той седна отново и продължи безкръвното си бръмчене — но аз бях толкова надалеч, че успях да хвана само по някоя откъслечна фраза: вашият последен чек ще бъде изпратен… Джерард Флин асоусиейтс ще ви очакват на… Ние наистина съжаляваме за внезапното естество на това…
После Фройдлих се изправи и Лоренцо влезе в стаята, обявявайки, че ще ме придружи до офиса ми, където ще ми даде петнайсет минути да го очистя от личните си вещи. Бях толкова нестабилен, че Лоренцо ме хвана за лакътя, докато се връщахме по коридора и влизахме в асансьора.
— Добре ли сте? — попита той, когато вратите се затвориха.
— Не — успях да кажа.
Смъкнахме се до единайсетия етаж. Вратите се отвориха. И там, застанал пред мен, се мъдреше Клаус Креплин. В началото отскочи, изненадан, че ме вижда. Но после сви рамене и върху устните му се оформи тънка, като на невестулка, усмивка.
— Какво мога да кажа, Нед? Освен: съжалявам, това е биз…
Не успя да завърши това изречение. Улучих го по устата с десния си юмрук, после го ударих силно в стомаха. Той се преви одве. Когато падна на пода, аз изгубих самообладание и започнах да го ритам по гърдите, по главата, по зъбите. Цялото нападение беше див, заблуден устрем, продължил не повече от пет секунди. Пазачите се втурнаха напред, а Лоренцо изведнъж изви лявата ми ръка нагоре.
Но аз бях странно отдалечен от всичко, което ставаше около мен. Сякаш се носех някъде високо над тази сцена, гледах я как се развива като невинен страничен наблюдател. Докато не отпуснах десния си юмрук и не усетих електрическото раздрусване на болката, преминаващо нагоре по ръката ми. Изведнъж отново се озовах на земята, виещ от болка.
После погледнах към пода. Клаус Креплин лежеше в локва от кръв. И не помръдваше.
Част втора
1.
Офисът на Нанси Ауербах беше скромен, практичен, подреден. Тя имаше твърдо ръкостискане и сериозен, пронизващ поглед — поглед, който те кара да се чувстваш сякаш незабавно те претеглят и оценяват. Което, разбира се, си беше така — тъй като нейната работа беше да състави професионално мнение за теб.
Тя цялата беше само бизнес. Пет минути по-рано, когато влязох за пръв път в офиса й, тя ме поздрави с решителен, рязък монолог, който звучеше почти като заучен предварително.
— Мистър Алън, здравейте, мога да ви наричам Нед, нали? Аз съм Нанси Ауербах, вашият консултант за намиране на работа. Добре, че ни открихте тази сутрин. Значи, ето ни тук и ще работим заедно в продължение на — колко дълга е програмата ви? — точно така, ето я, осем седмици. Добре, ние определено ще се опознаем през следващите два месеца. Да ви поръчам ли нещо, Нед? Чай? Кафе?
— Може ли чаша вода, моля? Трябва да си взема хапчетата.
— Водата не е проблем — кимна тя. — С водата можем да се справим. — Завъртя стола си, взе бутилка Перие и чаша. Завъртя се обратно и ги постави пред мен.
— Имате ли нужда от помощ? — попита ме, поглеждайки дясната ми ръка. Китката и горната част на ръката ми бяха уви ги в бяла хирургическа лепенка. Пръстите ми се показваха през тази медицинска обвивка, но третият, четвъртият и петият бяха свързани заедно с еластичен бинт. — Не се обиждайте.
— Мога да се оправя — казах аз, използвайки палеца и показалеца си, за да развия капачката на бутилката Перие, после си налях една чаша с лявата ръка.