Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Трима мъже в зелени кожени дрехи наблюдаваха ожесточеното сражение. Единият се наведе към Елиа и й заговори на непознат език. Тя притисна момченцата към себе си и каза:
— Не разбирам.
Мъжът погледна другите двама и вдигна учудено вежди, после отново се обърна към нея.
— Защо говориш кешийски, а не на собствения си език?
Произнасяше думите странно, но Елиа все пак ги разбираше.
— Говоря езика, на който са ме учили родителите ми.
Острата светлина внезапно угасна и поляната потъна в синкава сянка. Миранда се олюляваше като пияна, после се съвзе и се обърна. Видя оттатък реката Елиа и момчетата, застанали до тримата елфи.
— Мога ли да вляза — отпаднало попита тя.
— Кой търси Елвандар? — попита един от воините.
— Човек, който се нуждае от съвета на лорд Томас.
— Влез, ако можеш.
— Мисля, че ще се справя — сухо отвърна Миранда.
После прецапа реката.
— Каква бе тази магия? — попита Елиа.
— Това е твоят народ, Елиа. Това са еледел. Ние сме на границата на Елвандар.
— Елвандар? — Жената я изгледа объркано. — Това е легенда.
— Виждам, че ще трябва да се изясняват много въпроси — каза началникът на елфите. — Но не му е тук мястото, нито времето. Хайде, имаме два дни път до двора на кралицата.
— Малките са уморени — каза Миранда. — И са много изплашени.
Елфът погледна момчетата, очите му се разшириха и Миранда усети учудването му — нещо, което много хора не биха забелязали.
— Близнаци?
Елиа ги погледна объркано, а Миранда отвърна:
— Да.
— Аз ще тръгна напред — каза един от другите двама елфи, — за да съобщя на кралския двор.
После се обърна и изчезна между дърветата.
Началникът на елфите направи знак на другия воин също да тръгва и се представи:
— Казвам се Галайн. С мен са воините Алтал, който се върна в нашия лагер, за да приготви храна, а другият е Лалиал — той отиде да съобщи на кралицата и на съвета.
После клекна и без да иска разрешение, вдигна двете момчета така леко, както че ли бяха котенца. Децата погледнаха майка си, но нито едно не се възпротиви. Миранда докосна рамото на Елиа и й кимна, че трябва да последват Галайн.
Използваше обикновения си поглед, за да огледа наоколо. Уменията й бяха изтощени от битката в реката. Схватката беше кратка, но много ожесточена. Макар и изтощена, Миранда изпитваше задоволство, като знаеше, че на другия край, в света на пантатийците, магьосникът, хвърлил след нея проследяващата енергия, не бе очаквал контраудара й. И с мрачно удовлетворение си мислеше, че сега той е димящ труп.
Стигнаха лагера, без да продумат и дума. Огънят гореше и се усещаше миризма на печен дивеч.
Момчетата бяха заспали и Галайн нежно ги сложи на земята. После тихо каза:
— Ще съмне след няколко часа. Ще ядат, като се събудят.
Елиа се отпусна тежко на земята и Миранда разбра, че е капнала и отчаяна. Домът й беше разрушен, съпругът й сигурно бе мъртъв, а тя неочаквано се бе оказала на чуждо място с хора, които не познаваше.
— Кои сте вие? — попита Елиа.
Галайн отговори на езика, който тя разбираше. Ябонският бе езикът на провинцията, съседна на Кралството, и сроден с древния език на Кеш, общ техен предшественик:
— Казвам се Галайн. Ние сме от еледел — както и ти.
— Не знам какво означава еледел — каза Елиа. Външно бе спокойна, но Миранда знаеше, че е ужасно изплашена.
— На вашия език означава „светлите хора“. Това е всичкото, което е необходимо да знаеш. Но да започнем от другаде: преди векове нашата раса се е разделила на четири племена. Тези, които са по-възрастни от нас, елдарите, са пазители на мъдростта. Онези, които живеят в Елвандар и служат на кралица Агларана, се наричат еледел. Има още: гламредел — диваците и моредел — тъмните. Преди няколко години разбрахме за вашия народ, който наричаме оушдел — „хората оттатък морето“. Не сме много сигурни дали сте точно гламредел, или еледел, тъй като сте изгубили знанията за собствената си раса. Но така или иначе, сте добре дошли в Елвандар. Ние живеем тук. — Той се усмихна. — Ние сме като теб. И при нас ти ще си на сигурно място.
Елиа внимателно се вгледа в лицето му. Като че ли прочел мислите й, той отмахна назад дългата си коса, за да й покаже щръкналите си уши, родов знак на народа на елфите. Тя въздъхна облекчено.
— На сигурно място… — повтори тя. Тонът й подсказваше, че все още й е трудно да повярва.